Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Постинг
13.06.2014 11:49 -
Преди следващия живот
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 4684 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 13.06.2014 11:58
Прочетен: 4684 Коментари: 20 Гласове:
25
Последна промяна: 13.06.2014 11:58
Ин сложи главата си върху циферблата на часовниковия механизъм и с усмивка започна да сверява времето с мозъка си.
Обичаше да движи нещата навреме и точността бе важна част от нейната мисия.
Мозъкът си стоеше на сигурно място в решетка от костици, с панделка от виолетови мисли на върха и сладко изсмукваше времето с хоботче, танцувайки от едно измерение в друго.
Докато чакаше процедурата да свърши, главата на Ин си измисляше корона от втренчени очи с червени телца, цветна градина от възприятия, сини силни усещания, които уплътняваха устните й до божурено, капещи разноцветни сърца и едни преливащо шарени кобрички, които поглъщаха сълзите на женската й същност, превръщайки ги перлени балончета с отрова за лек на душите.
А душите се въртяха на калейдоскопна въртележка от времеви постъпки и някои падаха от въртележката. Тогава кобричките ги мятаха на носилки от змийска кожа и ги спасяваха с отровата на собствените им грешки.
Само така душите си изграждаха антитела на грешките и се спасяваха.
През цялото това време или миг, когато Ин си сверяваше часовника в главата, Ян съблюдаваше процеса да протича правомерно.
Защото така и така неговата роля бе на устойчиво дърво, така и така се наложи короната му да бъде половината от пурпурни крила, а другата от сигнализиращи ръце на сюрреалистични точки, и нямаше кой знае какъв друг избор освен да си върти средното око на 360 градуса и да контролира сверяването на часовниковия механизъм в главата на Ин.
Винаги го удивляваше устройството на Ин- механизма и трудно го проумяваше, защото не е фасулска работа да разбереш защо слънцето на Ин е мелница, която върти облаци и ги смила на вода, защо очите й произвеждат чат- пат милиарди пламъчета, с които възпламенява небето, когато луната е тъжна, само за да й направи кефа и да я разсее за момент от вселенските й грижи.
И защо разумът й се кикоти до безпаметност, наблюдавайки хората които сменят хамелеонски профилите си, за да се харесат на себе си, чрез очите на другите.
Случва се в някой такъв момент Ян така да си стиска зъбите от безпомощност, че короната му от крила и ръце мигом се превръща в оголен череп, вратните му жили изпъкват като лиани в джунгла под порой.
Тогава Ин спира процедурата по сверяване и прелива успокоително в него, за да разбере че рано или късно всички души осъзнават единствения си правилен профил, преди очакваното последно пътешествие.
С това сверяването приключва. От мозъка на Ин се издигат хиляди ухаещи на вселена балончета.
Ян отваря вратичката на третото й око, от където изскача розовата кукувица на съзнанието й, слага й опашка от пчела вместо шапчица и когато кукувицата закука на всеки точен момент, въздухът се оцветява в коралово с танцуващи тюркоазени нишки в него.
Ин се усмихва и му подава с устни сърцето си, за да го посмуче като ментов бонбон, докато спре мелницата с облаците, докато изсуши тревата и закачи захаросаното слънце на небето, за да седнат на меката трева и да си починат за мъничко преди следващия си живот.
Обичаше да движи нещата навреме и точността бе важна част от нейната мисия.
Мозъкът си стоеше на сигурно място в решетка от костици, с панделка от виолетови мисли на върха и сладко изсмукваше времето с хоботче, танцувайки от едно измерение в друго.
Докато чакаше процедурата да свърши, главата на Ин си измисляше корона от втренчени очи с червени телца, цветна градина от възприятия, сини силни усещания, които уплътняваха устните й до божурено, капещи разноцветни сърца и едни преливащо шарени кобрички, които поглъщаха сълзите на женската й същност, превръщайки ги перлени балончета с отрова за лек на душите.
А душите се въртяха на калейдоскопна въртележка от времеви постъпки и някои падаха от въртележката. Тогава кобричките ги мятаха на носилки от змийска кожа и ги спасяваха с отровата на собствените им грешки.
Само така душите си изграждаха антитела на грешките и се спасяваха.
През цялото това време или миг, когато Ин си сверяваше часовника в главата, Ян съблюдаваше процеса да протича правомерно.
Защото така и така неговата роля бе на устойчиво дърво, така и така се наложи короната му да бъде половината от пурпурни крила, а другата от сигнализиращи ръце на сюрреалистични точки, и нямаше кой знае какъв друг избор освен да си върти средното око на 360 градуса и да контролира сверяването на часовниковия механизъм в главата на Ин.
Винаги го удивляваше устройството на Ин- механизма и трудно го проумяваше, защото не е фасулска работа да разбереш защо слънцето на Ин е мелница, която върти облаци и ги смила на вода, защо очите й произвеждат чат- пат милиарди пламъчета, с които възпламенява небето, когато луната е тъжна, само за да й направи кефа и да я разсее за момент от вселенските й грижи.
И защо разумът й се кикоти до безпаметност, наблюдавайки хората които сменят хамелеонски профилите си, за да се харесат на себе си, чрез очите на другите.
Случва се в някой такъв момент Ян така да си стиска зъбите от безпомощност, че короната му от крила и ръце мигом се превръща в оголен череп, вратните му жили изпъкват като лиани в джунгла под порой.
Тогава Ин спира процедурата по сверяване и прелива успокоително в него, за да разбере че рано или късно всички души осъзнават единствения си правилен профил, преди очакваното последно пътешествие.
С това сверяването приключва. От мозъка на Ин се издигат хиляди ухаещи на вселена балончета.
Ян отваря вратичката на третото й око, от където изскача розовата кукувица на съзнанието й, слага й опашка от пчела вместо шапчица и когато кукувицата закука на всеки точен момент, въздухът се оцветява в коралово с танцуващи тюркоазени нишки в него.
Ин се усмихва и му подава с устни сърцето си, за да го посмуче като ментов бонбон, докато спре мелницата с облаците, докато изсуши тревата и закачи захаросаното слънце на небето, за да седнат на меката трева и да си починат за мъничко преди следващия си живот.
Следващ постинг
Предишен постинг
и не съм в състояние да направя смислен кометар ;)
Ти си знаеш, Евичка. Само не мога да разбера, защо си фактифакти, а не - щуращура!?
Хубав ден!
цитирайТи си знаеш, Евичка. Само не мога да разбера, защо си фактифакти, а не - щуращура!?
Хубав ден!
желая ти прекрасен ден, Дид.
цитирайdidoignatov написа:
и не съм в състояние да направя смислен кометар ;)
Ти си знаеш, Евичка. Само не мога да разбера, защо си фактифакти, а не - щуращура!?
Хубав ден!
Ти си знаеш, Евичка. Само не мога да разбера, защо си фактифакти, а не - щуращура!?
Хубав ден!
"Рано или късно всички души осъзнават единствения си правилен профил, преди очакваното последно пътешествие." Поздрави!
цитирайно ти така хубаво обясняваш, че някак си ми се избистрят... бре, разбираш го това мироздание.
цитирайmileidi написа:
"Рано или късно всички души осъзнават единствения си правилен профил, преди очакваното последно пътешествие." Поздрави!
пак обърка половете, но карай.
цитирайmilady написа:
Дидо, тибетските лами са го казали :
Всичко е истина ,и всичко е лъжа !
Всичко е лъжа и всичко е истина ".
не спори с ева :)
поздрави , Ян !
беше несравнимо удоволствие !!!
Всичко е истина ,и всичко е лъжа !
Всичко е лъжа и всичко е истина ".
не спори с ева :)
поздрави , Ян !
беше несравнимо удоволствие !!!
усмивки.
цитирайsestra написа:
но ти така хубаво обясняваш, че някак си ми се избистрят... бре, разбираш го това мироздание.
"Edge of Tomorrow"! Увлече ме на въртележката, чак забравих да си сменя профила - да си се харесам през твоите очи! Поздравления, Faktifakti! Може би там, на ръба на утрешния ден, в пограничната зона на следващия живот, нещата изглеждат точно така, както ги описваш ти - в завихрена различност, единство и цялостност, защо не? Хареса ми! Хубав ден!
цитирайщастлива съм, че успявам да предам това мое усещане на читателите си.
благодаря.
цитирайблагодаря.
donchevav написа:
"Edge of Tomorrow"! Увлече ме на въртележката, чак забравих да си сменя профила - да си се харесам през твоите очи! Поздравления, Faktifakti! Може би там, на ръба на утрешния ден, в пограничната зона на следващия живот, нещата изглеждат точно така, както ги описваш ти - в завихрена различност, единство и цялостност, защо не? Хареса ми! Хубав ден!
ей сега като прочетох тук и си пожелах ФАКТИТЕ от реалния живот да бяха такива - поетични като твоите, а те едни...:))))))
цитирайтвоите писания, Факти... Харесва ми начина по който предаваш
невероятните истории, вплитащи по чудноват оригинален начин
фантазия и реалност, един невидим мост... високо и далече,
близко и истинско...
Поздрав и прегръдка !
цитирайневероятните истории, вплитащи по чудноват оригинален начин
фантазия и реалност, един невидим мост... високо и далече,
близко и истинско...
Поздрав и прегръдка !
сенчестата страна на хълма стана слънчева, а южната потъна във вода. И само защото Ин и Ян се отплеснаха и нарушиха процедурата, някакво изкривяване на профилите се бе получило от странно завихряне... Много ми хареса, май ще започвам да си връзвам мислите на виолетови панделки. Усмивки Факти, почувствах се страхотно, летяща и лека, след твоя постинг.
цитирай
13.
faktifakti -
настоящият ни живот може би е прелюдия към по- висш етап, знам ли.
13.06.2014 21:27
13.06.2014 21:27
поздрави.
цитирайeksplozia написа:
ей сега като прочетох тук и си пожелах ФАКТИТЕ от реалния живот да бяха такива - поетични като твоите, а те едни...:))))))
благодаря ти.
цитирайstela50 написа:
твоите писания, Факти... Харесва ми начина по който предаваш
невероятните истории, вплитащи по чудноват оригинален начин
фантазия и реалност, един невидим мост... високо и далече,
близко и истинско...
Поздрав и прегръдка !
невероятните истории, вплитащи по чудноват оригинален начин
фантазия и реалност, един невидим мост... високо и далече,
близко и истинско...
Поздрав и прегръдка !
на мен не ми се отдават .
относно асоциациите ти след прочита - кефят ме.
цитирайотносно асоциациите ти след прочита - кефят ме.
makont написа:
сенчестата страна на хълма стана слънчева, а южната потъна във вода. И само защото Ин и Ян се отплеснаха и нарушиха процедурата, някакво изкривяване на профилите се бе получило от странно завихряне... Много ми хареса, май ще започвам да си връзвам мислите на виолетови панделки. Усмивки Факти, почувствах се страхотно, летяща и лека, след твоя постинг.
Как изглеждат Ин и Ян ,когато "прелива ускорително"? :)
цитирайsolinvictus написа:
Как изглеждат Ин и Ян ,когато "прелива ускорително"? :)
А тук си като виолетов бонбон "виолетка".
цитирайсъс сигурност е по- добре рано, за да има достатъчно време.
цитирайyohnny написа:
А тук си като виолетов бонбон "виолетка".
за нещата от живота.. събирам с очи хилядите балончета
ухаещи на вселена... и те поздравявам, от сърце..
цитирайухаещи на вселена... и те поздравявам, от сърце..
усмивки
цитирайmetlichina написа:
за нещата от живота.. събирам с очи хилядите балончета
ухаещи на вселена... и те поздравявам, от сърце..
ухаещи на вселена... и те поздравявам, от сърце..
