***
Върху купчина тухли от паднала сграда,
с равновесие несигурно в краката
и в ръцете с флаг без надпис "аз съм",
но насочен към звездите на небето,
ти мълчиш и взираш се вглъбено. Ето!

Начертай черта и ще вървиш по въздух,
там разплита се кълбото  към една посока.
Прави успоредни линии. Премини ги!
И опъвай тази тънка нишка с лампa
в края, знаеш има смисъл за безкрая.

И ако стрелката е насочена със връх "надолу",
а ти в ръце си с обръчи за преминаване на птици.
От всяка клечка, стълба на Микадо можеш
да направиш. Като лястовица, кацнала на жица,
да впериш поглед в хоризонт и да си кажеш -

Мога да летя, освен да бъда кукла от конци,
мога да прокарвам път, за "дълъг път" с подреждане-
момент със постамент, павирано, до векове на колене.
А  мога и да съм стрела във лък, със тетива в скала,
обтегната за път. За полет, със размах на рамене..

Надявам се стълбата да няма стоп, нали ще летим....

Роденият да лети не може да бъде каквато и да било кукла,
още повече, когато сам чертае пътя си.

С този свръхчувствителен стих сега ме подсещаш за любима песен и изпълнение. И също много любим текст.
Like a bird on the wire,
Like a drunk in a midnight choir
I have tried in my way to be free.
Like a worm on a hook,
Like a knight from some old fashioned book...
Другата ми любима на k d lang е The Valley
Радвам се да ги споделя с теб сега с прегръдка <3

подходяща височинка, от която да хвръкнеш :)
стоповете са само в съзнанието ни.

и текст
важното е да се опитваме:)
откажем ли се е предателство към самите нас.