***
Забиваме до глезени в пясъка,
за стабилност,
за да можем да повдигнем скалите
до височина недостъпна,
за гнездо на душите..
Ти  ме въртиш като хурка,
аз - като балерина,
докато изпредем за хвъркатите
невидимите им пелерини.
После им плетем меридиани
навътре, далече в безкрая,
да имат място за стъпване
докато стигнат до Рая..
Луната пренасяме с ветровете
над огъващите се клони,
нощем да свети на малките,
в съня сълзи да не ронят..
И после със сребърни пръсти
докосваме мимоходом звездите,
докато засияе небето
и се усмихнат щастливи душите..


***
Нашата книга е пълна с  пъзели
и стълби към всяка страница.
Как чувствата си да опишем
и до къде е правилната граница.
Къде пустинята да сложим
и колко да преплуваме в морето.
Гърдите си къде да разположим,
за хълмове при изгревите на сърцето.
И белите къщурки- спомени,
къде в финала да си скрием,
че като отгърнем с трепет края,
един във друг да се открием..
И как да легнем върху буквите,
с фенерените си очи на тъмно-
зрънца от грах са ни архивите,
да не заспиваме до съмнало..
Аз знам все някога ще се напишем
в онази наша чиста книга,
отдолу с дъх ще се подпишем
и знам на нас това ни стига..


***
Дали е лесно под звездите
по конец да скиташ с дълъг прът
и сърцето с мозъка да са в везните,
а Хамлет -ти в амфитеатърът..
Дали бодлите с устните прехапал,
жаждата ти ще наситят с твойта кръв.
Или да се родя отдавна чакал,
ти ще възкръснеш в мен, от мъртъв..
А жив дали възкръснал би във птица,
в съдба, в луна или в хвърчило..
В разкопки като жертвена костица
или в дете пред майка коленичило..
И в туй да бъдеш или да не  бъдеш,
оголил смело задните си части
пред неразбираща скопена публика,
дали обърнал би и предните си области..
Дали загинал би в епичната си битка,
изстисквайки души на много други,
или притихнал кротко под звездите,
заспал би в скута ми завинаги..

Това не подлежи на коментар - толкова е силно.
Ще си го запазя :)

здравей. Усмихната ли си?

Благодаря ти, мила fakti!!!
Просто-бъди благословена и слънчева!:)))
Бог да те закриля!<3

светлината е във всички нас
благодаря ти

:))))
Може би ония слънца и луни, разкопки и хълмове, пустини, звезди - и всички останали артефакти на титанична мощ, причудливост и имагинерност в твоя изумителен поетически натюрел - могат да анализират и оценят тези стихове - другите се чувстваме недостойни - поне аз се усещам малка да коментирам подобно поетично изригване. Поздравления, Факти!

но различни в проявленията си
прегръдки

Поздравления, Ева

И как да легнем върху буквите,
с фенерените си очи на тъмно-
зрънца от грах са ни архивите,
да не заспиваме до съмнало.