***
Облягам се на кожата на коня
и го ставям да ме носи.
Детето искам да догони,
защото с рани са крачетата ми боси.

В съня ми кацна на носа,
една среднощна пеперуда.
Със уморените крила,
душата ми погали до полуда.

И аз подгънах колена,
във тишината на гората.
От истината пих вода
и тя отми умората.

На релсите със рошава коса,
аз няма да дочакам влака.
Събирам камъчета във китарата
и само щракам с апарата.

Остават снимки със мечти,
едно албумче избеляло.
А конят ми по детството върви,
където почва всичко изначало..