Засвири своята соната,

завързала косите си за паяжинa.

Накъса струните на пипалата

и се почувства абсолютна.

Пригласяше й с пръсти по клавиши,

в нозете му умилкваха се котки.

Разплискваше вълни от огън

и утоляваше душата й на глътки.

Светеше й арфата във мрака.

А тя облечена с пера на ангел,

веригите разтапяше до лава,

и удряше по любовта със жезъл.

Излитаха от дългата й флейта,

балончета - прозрачни чувства.

Люлееше я той на свойта люлка

и се превръщаха във божества..