Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2017 18:56 - НЕБЕТО СЕ СТРАХУВА ДА СТОИ НА ТЪМНО
Автор: faktifakti Категория: Поезия   
Прочетен: 6569 Коментари: 6 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg






 ***
Обичам да летим в гнездо на птици.
Да четеш приказки и пътеводителят
да се вози в чаша за чай,
а чаят със сламка да пуска балончета
за ефирност на пътешествието.
Долу две лебедови лодки да ни гледат от кея,
а ние да им хвърляме разноцветни бонбони
за утешение, докато ни няма..
Изчакай ме за малко, да се покатеря
до върха на стълбата и да закача луната.
Небето се страхува да стои на тъмно..
И пак си разтворил чадър срещу звезди,
докато спя на гърба на златната рибка,
на път за мечти. Добре че има цветни балончета,
за да диша. Не сочи часовника си, нощта ти шепти,
времето като мишка сърпа лунен изгриза.
А ти пусна гнездото само да лети и с въженце се върза
да караш небесните ски..
Кой ще нахрани сутринта пеперудите.
С флейта кой ще свири на зимните птици..
Хвани в ръка перката, сложи пилотските очила
и ела в своя хеликоптер- самовар на животи.
Аз те чакам върху коледно кексче,
да напудрим покривите с вълшебства..




СЛОНОВА КОСТ
***
Познавам един слон, който рисува стълба с роза,
катери се бавно към своя трон
и облаците с ангелски крила го возят.
Когато се замисля с чаша кафе ,
многоръкото му тяло се чеше, пише,
удря по пода с меча .
И мисълта му тече, със скорост
на засилено с колело момче,
по наклонена волност от хълмче.
В залеза позволява на всички мечти,
да танцуват с балерински стъпки
върху хобота.
Силно радостта му ечи
и страховете спокойни замръкват.
С любопитна бързина гордо
винаги гледа в една посока.
А накрая на връвта една луна,
със сияйност дава му насока.
И големите уши, с ключа
и безбройните му книги
го прехвърлят с бързина на елфи,
в знание, през най- ронливите му диги.
А когато свиря на бреза, с тънките си пръсти
и усетил моята тъга, той по слонски ме прегръща.
Прави ми вълшебства от звезди,
със лъка на своята цигулка
и плете прозрачни паяжини,
на които с бивните ме люшка.
А пък аз съм слоновата кост,
в тялото му и в живота.
Знам че като слон ще ходи бос,
и ще стреля само истини,
с хобота..





Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - !!!
05.12.2017 19:22
Прекрасни стихове !
Благодаря, Факти...
цитирай
2. vesever - Много харесвам метафорите ти, Е...
06.12.2017 12:49
Много харесвам метафорите ти, Ева!
Този жив, вълшебен свят, е и мой копнеж и аз него търся.
В себе си го носим, а когато го видим и навън, е още по-хубаво!
Поздравявам те с една любима песен!
Мисля, че съм ти я пращала и преди, но пак я пращам.
Walking in the air, от едно старо детско филмче, където един снежен човек оживява и литва с едно детенце над града...
https://www.youtube.com/watch?v=ubeVUnGQOIk
цитирай
3. faktifakti - благодаря
13.12.2017 14:33
stela50 написа:
Прекрасни стихове !
Благодаря, Факти...

цитирай
4. faktifakti - трогната съм
13.12.2017 14:33
vesever написа:
Много харесвам метафорите ти, Ева!
Този жив, вълшебен свят, е и мой копнеж и аз него търся.
В себе си го носим, а когато го видим и навън, е още по-хубаво!
Поздравявам те с една любима песен!
Мисля, че съм ти я пращала и преди, но пак я пращам.
Walking in the air, от едно старо детско филмче, където един снежен човек оживява и литва с едно детенце над града...
https://www/watch?v=ubeVUnGQOIk

цитирай
5. eboa - О,
18.12.2017 15:16
ти ставаш романтична ... Харесва ми
цитирай
6. faktifakti - аз съм такава
19.12.2017 13:52
eboa написа:
ти ставаш романтична ... Харесва ми

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 3076695
Постинги: 949
Коментари: 9090
Гласове: 23317
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031