***
Видях камък и стълба в небето,
на него живееше пейка
и дърво, което й пазеше сянка
от облаци и планети.
Сова с клюна си държеше там везна,
с колибри и откъснати цветя..
и бе главата на жена.
Към нея мисълта на мъж
прелиташе с крила на лястовици
и копнеж.
А в техния живот
съдбата правеше метеж.
Съдбата бе лисица
с  копие и шлем.
Нанизваше на копието пеперуди
със маската на вълк в тандем.
И тази приказка дори
не мисля, че е чудна.
Дори когато виждам я
на люлка от въже,
с пола от  облаци
с коса от залез,как люлее се
във моето сърце,
пронизана от копието й
трептяща пеперуда..  

Зад всеки образ и картина в твоите стихове са скрити
реални образи и случвания, а предизвикателството
да ги откриеш, или сътвориш в мислите си, е вълнуващо...
Харесвам ги, чета и препрочитам... Благодаря ти.

Страхотно красиво е- чета го на един дъх и сякаш политам с мисълта ти!