Мъжете извадиха
своите мечове,
пера и халби със бира.
Разтвориха непрочетените си вестници
и засмятаха кой да живее
и кой да умира.

Разрязаха главите си.
И ние жените видяхме учудени
колко различни светове се побират.
Бият се, помиряват се,
въздишат или дремят полубудни.

В крилете изрисувани видяхме
и сажди , и огнени фигури,
захванати за прегърбените им полети.
И лаврови бодливи корони,
забити на житейските им кандидатури.

И затворихме клепки за хаоса.
Размихме със сълзите си битието.
Разбъркахме истини, реалности, отговорности
Скрихме ги  в джобовете на палтата им.
И заблуди с любов им сипахме в питието.

А те, наивно добрите  и силни момчета
воюваха своите битки  в гротекстна панорама.
Умираха, за да раждаме светове
като техните съвършенни майки.
И плачехме всички в житейската драма.

И само когато
ни оглушиха на съвестта камбаните
се спряхме - човешките сенки
с тройни лица и четворни души
в центъра на могъщото време..
И помолихме Господ за отлични оценки.

Но той ни напъха отново в яйцето
жените, мъжете -  обратно в зародиша.
Изстреля ни пак в небитието
да си донаучим  урока
за житието..

kak rolite vse se povtarjat.
No taka trjabva- ina4e jivota sqvsem shte stane bezinteresen.
Shte si pozvolja da spodelja edno moe mnenie- ako me popitat kakvo predpo4itash v daden moment- sreshta-flirt s priaten i inteligenten osvoboden mqj ili moment za sebe si- napr. meditazia sred hubava priroda- veroiatno bih izbrala vtoroto.No vse pak- veroiatno...

предопределен да живеем всички заедно...
а се оказва така невъзможно
понякога... сърдечно
към теб..

всичко се обърка...
Гледам котката крилата
хвърка, без да мърка...
:)

Интересен стих, философска тема...Правото на втори опит...Поздрави!