В медения ръчно кован казан
се смее
главата на прелюбодеянието
с безгрижен венец
от сладки мисли
и разкошни рога,
украсени с неразцъфнали мигове
и дълги моменти..
Удоволствието изтича
от казана..
И долу го събира
една лунна фея,
която си облизва пръстите
в изумруденото небе
на фантазиите..

и верно си го обрисувала...
само дето ми се струва, че моментите му са
доста къси... с топла усмивка, сърдечно..

ако са дълги ще падне интензитета на силата.

стихо с интересни метафори... Поздрав!

това е смъртен грях

Грехът на блуда.

Седмата Божия заповед гласи» «Не прелюбодействувай!» Този грях е много разпространен, заразителен, силно поразява душата и тялото и затова е най-опасен. Чувствеността дълбоко е проникнала в падналата природа на човека и може да се проявява в най-разнообразни и изострени форми.
Блудът е неосветено от благодатната сила на брачното тайнство съединяване на неженен мъж и неомъжена жена или нарушаване на целомъдрието на юношите и девойките преди брака.
Прелюбодеянието е нарушаване на съпружеската вярност от страна на единия от съпрузите.
Кръвосмешението е плътска връзка между близки роднини.
Противоестествените полови връзки са мъжеложство, лесбийство, скотоложство, малакия (ръкоблудство, онанизъм). Отвратителността на тези грехове е очевидна, ясна е тяхната недопустимост — те водят към духовна смърт още преди физическата кончина на човека.
За голямо съжаление, днес повече от всякога светът е заразен от разврата, от духа на блуда. Навсякъде се създава атмосфера, която разпалва плътската похот. Особено пагубно действа влиянието на западната «култура»: гнусни списания, филми, срамни фотографии, картини, бесовска музика (за самото начало на рок-музиката е характерно преди всичко с отчаяния бунт против всякакви задръжки по отношение на половите връзки, против нормите на морала и нравствеността, религиозните, обществените и семейните закони), развращаващи романи, стихове и др. под. Общо взето, човеконенавистните демони на блуда сега имат на разположение всички видове средства, които проникват дълбоко в душите на хората, за да влияят, пленяват и погубват. Блудният грях започва още преди телесното падение — с гледането на съблазнителни зрелища, увлечението от спомени за видян грях, блудни картини, когато човек не отсича и не прогонва от душата си попадналата там зараза на греха.
Блудните помисли, възникнали в резултат на такъв невнимателен живот особено силно нападат човека по време на уединение, най-често нощем. Най-доброто лекарство против тях са аскетическите упражнения: пост, недопускане на лежане в постелята след събуждане, редовно четене на утринното и вечерното правило.
Начало или част от блудния грях са съблазнителните разговори, непристойните разкази, анекдоти, пеенето на безнравствени песни, писането на нецензурни думи и употребяването им в разговори. Всичко това води до порочно самоуслаждане, което е още по-опасно, защото е свързано с усилена работа на въображението и неотстъпно започва да преследва нещастния човек, като често пленява изцяло мислите и чувствата му и го превръща в роб на жалката страст, на низкия порок. Много трудове и скърби трябва да понесем, за да изцелим душата си от този зловреден, крайно прилепчив и натрапчив навик.
Макар сред блудните грехове ръкоблудството да изглежда най-безобидно, то най-трудно се лекува, тъй като привикналият към него винаги може лесно да съгреши; особено нощем, лежейки в леглото си, той често бива подбуждан от страстта да се докосне до своето тяло и лесно може да падне. Затова трябва предварително да вземаш предпазни мерки — навреме да отсичаш греховните помисли, да си лягаш облечен в бельо, което закрива по-голямата част от тялото, в никакъв случай да не се разголваш съвсем, да не си позволяваш да се докосваш до своето тяло, да бъдеш внимателен в банята, да се стараеш да не гледаш голото си тяло, да не се заглеждаш в огледалото. Трябва също по-често да произнасяш кратки молитви на ум, понякога и шепнешком, да молиш от Господа помощ против този грях, да призоваваш името на светеца, на името на когото си кръстен.
Ако за блуда и прелюбодеянието според правилата на Църквата се полага отлъчване от тайнството Причащение за много години или месеци с четене на канони и с поклони, то за греха на ръкоблудството се е полагало отлъчване от Св. Причастие за четиридесет дена със сухоядене (т. е. със строг пост — без употреба на варена храна). Сега, снизхождайки към крайната немощ на вярващите и отчитайки страшно разюзданата атмосфера на съвременния свят, този срок е съкратен и обикновено епитимията трае две-три седмици и не е така строга. Случва се по време на сън при блудни съновидения или без тях да се получи блудно разпалване, което завършва с изтичане на семе, така наричаното осквернение (или както още е прието да се нарича — падение). За този неприятен случай също трябва да се понесе малко наказание, да се изпълни правило, като се направят 50 земни поклона с молитвата: «Боже, бъди милостив към мене грешния и очисти ме блудния заради Твоето свято име» и се прочете молитвата на св. Василий Велики при осквернение (тя се намира в молитвословите). В деня след нощното осквернение не трябва да се докосват св. икони, светини, да се ядат просфори, да се пие светена вода. Осквернилият се в навечерието на св. Евхаристия не може да пристъпи към св. Причастие. Падението насън трябва да се изповяда пред свещеник.
Прелюбодеянието е падение на несвободен с несвободна, т. е. на мъж, имащ законна съпруга с жена, която има свой съпруг или падение на свободен с несвободна и обратното.
Прелюбодеянието е повреждане и осквернение на чуждото и своето ложе. Ако и двете лица са несвободни, то и двамата оскверняват едновременно и чуждото, и своето ложе, като не пазят в законното си съпружество вярата и любовта и престъпват закона — затова и грехът на прелюбодеянието бива по-тежко осъждан от този на любодеянието.
Падението на такива лица е голям и тежък грях, който съдържа не само тежестта и сквернотата на блуда, но уврежда и осквернява законния брак и прогневява Твореца и Законоположника — Бога.
Прелюбодействащият разделя това, което Бог е съчетал, разсича наполовина цялото и нанася оскърбление на тайната на съпружеството. Затова грехът на прелюбодеянието е двойно по-тежък от любодеянието и вината за първия е по-тежка от вината за втория. Любодеянието осквернява две свободни лица — любодействащия и любодействащата, а прелюбодеянието се простира върху четирима: две лица то осквернява, а на други две нанася оскърбление. Затова епитимията за прелюбодея, определена отсв. Василий Велики е следната, блудникът е под запрещение (лишаване от св. Причастие) 7 години, а прелюбодеецът — 15 години (вж. Кормчая книга, правила 58 и 59). А св. Йоан Златоуст счита прелюбодеянието за по-грешно от разбойничеството: «На всеки Бог е дал жена и е положил закони за естеството, като е установил съединение с една Затова престъплението с друга е разбойничество и лихварство, и дори е по-жестоко от всяко разбойничество, защото ние не страдаме така силно, когато открадват имуществото ни, както когато се подрива бракът ни» (Тълкувание на 1 Сол. 4:6). Прелюбодеянието във Ветхия Завет не се е удостоявало с помилване и прошка и никакви жертви не са могли да го очистят: не е споменато за това в книга Левит, в която се описва какви жертви за какви грехове трябва да се принасят. За прелюбодеянието не е била означена жертва или очистване, а какво? — смъртно наказание. Този грях не е бил изтребван и очистван от Божиите хора по друг начин, освен чрез смърт (ср. Лев. 20:10; Втор. 22:22).
Прелюбодеянието, макар и скрито, се съпровожда от непрекъснато мъчение на съвестта: вътрешният червей постоянно гризе, изобличава, причинява тежест и води до отчаяние. Ако прелюбодеянието се открие, следват голям срам, безчестие, неукротима ярост на мъжа, чието ложе е осквернено, гняв на жената на съгрешилия и достойно наказание според праведния съд.
Грехът на прелюбодеянието винаги, при всички народи е бил строго наказван с жестоки наказания или мъки. В Рим законът е заповядвал прелюбодеят и прелюбодейката да бъдат свързвани заедно и хвърляни в огън. Императорите Август, Тиберий, Домициан, Север и Аврелий са установили за прелюбодейците такова наказание — да се наклонят върховете на две дървета, да се вържат към тях нозете на виновния и да се пуснат, като по такъв начин тялото на грешника или грешницата било разкъсвано на части. Други римски царе са разрешавали безнаказано на мъжа да убива жената и прелюбодея, ако ги намери съгрешаващи заедно. В древна Гърция бил издаден закон със секира да се отсичат главите на мъжа и жената, хванати на мястото на прелюбодеянието. Саксонците са убеждавали прелюбодейката сама да се удуши с връв, изгаряли трупа ù и окачвали прелюбодея над този огън. Египтяните биели прелюбодея с желязо, като му нанасяли хиляди рани, а на прелюбодейката отрязвали носа. Куманите, като слагали жената гола на осел, я развеждали по целия град и я биели. Бразилците такива жени или убивали, или продавали като робини. На някои места отрязвали на жените носа и ушите, а на мъжете — членовете на прелюбодеянието. В различните страни имало и много други страшни наказания за прелюбодейците.
Днес сред християните такива грехове са твърде многочислени, но смъртно наказание за тях не се полага; изобщо този грях сега слабо се наказва и Сам Праведният Съдия ще наказва за него в бъдещия век. Отде произтичат връхлитащите ни от всички страни бедствия? Заради нашите грехове Божието възмездие се стоварва върху нас. а ние не искаме да осъзнаем нашата виновност и да се покаем.
Всички, които живеят в нецърковен брак тежко съгрешават — те трябва непременно да осветят своя съюз с тайнството Брак, на каквато и възраст да са. Освен това и в брака трябва да се съблюдава целомъдрие — да не се предаваш на неумереност в плътските удоволствия, да се въздържаш от съжителство по време на пост, в навечерието на възкресни и празнични дни.
И тъй, като преглеждаш този кратък списък на греховете, спомняй си кое има отношение към твоя живот. Тук далеч не е описано всичко, което вреди на душата и я погубва. Замисляй се и се вглеждай в себе си — много забравени греховни неща могат да изплуват в паметта ти. Записвай всичко и бързай да го изповядаш!

Внимавай с отговора, защото Бог отгоре вижда всичко.

1. Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен мене.

2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.

3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог!

4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.

5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.

6. Не убивай!

7. Не прелюбодействай!

8. Не кради!

9. Не лъжесвидетелствай против ближния си!

10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък - нищо, което е на ближния.

[quote=stoian11]Грехът на блуда.

Седмата Божия заповед гласи» «Не прелюбодействувай!» Този грях е много разпространен, заразителен, силно поразява душата и тялото и затова е най-опасен. Чувствеността дълбоко е проникнала в падналата природа на човека и може да се проявява в най-разнообразни и изострени форми.
Блудът е неосветено от благодатната сила на брачното тайнство съединяване на неженен мъж и неомъжена жена или нарушаване на целомъдрието на юношите и девойките преди брака.
Прелюбодеянието е нарушаване на съпружеската вярност от страна на единия от съпрузите.
Кръвосмешението е плътска връзка между близки роднини.
Противоестествените полови връзки са мъжеложство, лесбийство, скотоложство, малакия (ръкоблудство, онанизъм). Отвратителността на тези грехове е очевидна, ясна е тяхната недопустимост — те водят към духовна смърт още преди физическата кончина на човека.
За голямо съжаление, днес повече от всякога светът е заразен от разврата, от духа на блуда. Навсякъде се създава атмосфера, която разпалва плътската похот. Особено пагубно действа влиянието на западната «култура»: гнусни списания, филми, срамни фотографии, картини, бесовска музика (за самото начало на рок-музиката е характерно преди всичко с отчаяния бунт против всякакви задръжки по отношение на половите връзки, против нормите на морала и нравствеността, религиозните, обществените и семейните закони), развращаващи романи, стихове и др. под. Общо взето, човеконенавистните демони на блуда сега имат на разположение всички видове средства, които проникват дълбоко в душите на хората, за да влияят, пленяват и погубват. Блудният грях започва още преди телесното падение — с гледането на съблазнителни зрелища, увлечението от спомени за видян грях, блудни картини, когато човек не отсича и не прогонва от душата си попадналата там зараза на греха.
Блудните помисли, възникнали в резултат на такъв невнимателен живот особено силно нападат човека по време на уединен

Не!

да, от Матея е, гл.7 - ето го точния цитат:

"1. Не съдете, за да не бъдете съдени;
2. защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
3. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?
4. Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!
5. Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си."

Между лъжесвидетелството и осъждането

Свещеник Божидар Главеев

Твърде сериозни били последствията от лъжливото свидетелство пред съда на старейшините през старозаветното време. Тогава живият свидетел е бил от огромно значение за хода на съдебния процес и окончателната присъда. При суровостта на тогавашния закон лъжесвидетелят много бързо би могъл да се окаже грабител, мъчител или убиец. Затова Бог е дал конкретна и категорична забрана като девета заповед на Своето Десетословие. По-внимателният поглед върху старозаветния закон навежда на мисълта, че едва ли само устройването на обществените отношения е целта на Божиите заповеди. Целта по-скоро е устройването на разстроената от греха човешка душа. Вярно, че видимата вреда, която лъжесвидетелстващият нанасял върху ближния си, могла да бъде много сериозна и това е целяла да предотврати тази заповед. В контекста на Христовия закон обаче не по-малко сериозно е поражението, което извращаването на истината причинява на душата на самия лъжец.

Пример за лъжесвидетелство срещаме в житието на св. Григорий Неокесарийски. Той бил публично наклеветен от една блудница, че съгрешил с нея и трябвало да й заплати. Григорий не се оправдавал, а разпоредил исканата сума да бъде заплатена. Веднага след това обаче в клеветницата влязъл зъл дух, който почнал да я измъчва. Излязъл едва когато тя признала лъжливото си свидетелство срещу светеца и той се помолил за нея. Ето как потърпевша всъщност се оказала самата злосторница.

Лъжесвидетелството срещу ближния може да приеме много и най-различни форми - лъжа, клевета, осъждане, злословие, или да поеме в друга посока - ласкателство, преувеличени лицемерни комплименти и пр. Затова, за да вникнем по-дълбоко в значението на деветата Божия заповед, трябва да излезем от старозаветното законничество и да навлезем в сферата на далеч по-тънката новозаветна духовна медицина. Едно от отраженията на тази заповед в Новия Завет е: „Не съдете, за да не бъдете съдени" (Мат. 7:1). Каква е причината за тази Христова забрана и какво точно означава тя? Тук Сърцеведецът Христос указва на една много характерна порочна склонност на поразената от греха и себелюбието човешка душа. Всички способности и стремежи на такава душа са обърнати като че ли наопаки. Любовта е насочена не към Бога и ближния, а навътре, към собственото „аз". Вследствие на това дадената ни от Твореца непоносимост към всичко грешно и порочно също се е извратила и е сменила посоката си, за да се стовари със страшна сила и жестокост върху нашия ближен. Затова в Новия Завет ние чуваме: „Не съдете, за да не бъдете съдени", защото всяко свидетелство по отношение на ближния ни, което е плод на себелюбивото ни духовно око, ще бъде лъжесвидетелство.

„Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?" (Мат. 7:3, 5). Значи способността ни да откриваме и отхвърляме злото и порока не само е поела погрешна посока, но и самата ни представа за добро и зло е помътнена и лъжлива. Усилията ни да очистим от греха нашия събрат, без преди това да сме опознали и очистили собствената си душа, ще бъдат безплодни. Ние не можем да извадим сламката от окото на ближния, защото гредата в нашето око ни пречи да видим как. И не бива да се опитваме да го правим, защото вместо полза можем да нанесем вреда и вместо сламката да извадим окото.

Давайки оценка за поведението на някой човек, трябва да сме наясно, че констатациите, които правим, често са плод на нашето извратено мислене и греховно въображение. Мислите и въображението също могат да се превъзпитат. Един монах, когато отивал при някого от братята и виждал килията му непометена и ненаредена, казвал в себе си: „Блажен е този брат, че е оставил грижата за всичко земно и така е устремил целия си ум нагоре, че не намира време дори килията си да приведе в порядък." А когато отивал при друг и виждал килията му наредена, изметена и чиста, си казвал: „Както е чиста душата на тоя брат, тъй е чиста и килията му." И никога той не казвал за никого: този е немарлив, онзи - горд, но съгласно с доброто си устроение всички виждал добри и от всички получавал полза.

Трябва с тъга да признаем, че грехът на осъждането е твърде разпространен, при това вътре, в църковното общество. Да, изучаването на Божия закон е твърде интересно. Стигаме обаче до момента, в който трябва да предприемем деятелния подвиг на очистване на собствената си душа, до прилагане на този закон върху нас самите. Тук обаче „бащата на лъжата" ни атакува с нова измама: „Какво толкова ще гледаш собствената си душа? Твоите недъзи и душевни рани съвсем не са толкова сериозни. А я погледни света, погледни хората покрай теб! Каква поквара, какво падение! На борба, тръгвай на борба срещу порока и греха!" И ние тръгваме. Докъде стигаме обаче? Най-много до някоя разпра или обида, просто защото сме забравили за гредата в нашето око. А също и предупреждението на св. ап. Павел: „Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени" (Гал. 6:1). Тоест, ти, който си се заел да поправяш брата си, бъди в това време бодър и внимавай какво става в твоята душа. Заключи в клетката на смирението кучетата на собствените си страсти, да не би някак да излязат, да се хвърлят върху ви и да ви разкъсат! Когато желаем да подадем ръка на някой наш паднал събрат, трябва много ясно да осъзнаваме собственото си, навярно също толкова нестабилно положение. Все едно, че двамата с него се намираме върху един много стръмен склон. Ние малко по-горе, той - малко по-долу. При най-слабата проява на самоувереност и невнимание от наша страна, вместо да го изтеглим нагоре, може и двамата да полетим в пропастта.

Егоизмът и сластолюбието са ни довели дотам, че днес ние сме недоволни от всичко - от времето, материалното си състояние, междучовешките отношения, глобалните процеси... Към всичко и всички подхождаме с недоверие и подозрения. Душите ни са болни от някакво тотално, всеобемащо осъждане. Изработили сме си патологичната способност да търсим причината за духовния си дискомфорт винаги извън себе си. А Христос с думите „извади първом гредата от окото си" атакува именно тази наша недосегаемост.

И ако се престрашим и влезем в скришната стая на душата си и там се заемем със събаряне на идола на нашето самодоволство, може с Божията благодатна подкрепа да ни се отворят очите и да видим дълбоките поражения, които грехът е нанесъл. Тогава вече ще подходим към ближния и към неговия недъг, движени не от егоистично недоволство, а от грижовно съчувствие. Право отговаря преп. Филип Ирапски на въпроса защо осъждаме другите: „Който осъжда другите, още не е разбрал себе си, не е водил борба със самия себе си." Ако ние винаги изправяме съгрешаващия с ясното съзнание, че също не сме чужди на греха, тогава в действие ще бъде „любовта, която назидава", а не „знанието, което възгордява" (1 Кор. 8:1). Ближният първо трябва да бъде понесен с търпение, опознат, възлюбен и накрая, ако сме сигурни, че такава е Божията воля - да бъде изправян. А най-добре ще е да се научим от светоотеческия аскетически опит - да гледаме на брата си като на ангел, а не като на демон, което е така болезнено характерно за нашето съвремие. И да знаем, че нарушавайки тази заповед, вредим преди всичко на себе си. Да не забравяме още, че онези, които се провиняват срещу деветата Божия заповед, се оприличават на участниците в неправедния съд срещу Христа, които после Го и разпнаха. Защото между лъжесвидетелството и осъждането лежи Via dolorosa - пътят на страданието, по който път е капела Христовата кръв. Нека не я проливаме отново, осъждайки своя брат. Амин!

Свещеник Божидар Главеев

Не се размята като носна кърпичка.

да се каже че е нещо като захарен памук - хапваш нещо, гълташ нищо. и при това трепериш да не те хванат. това е "тръпка" сам оза този който не е истински влюбен. иначе е огромна болка, че ти и любимият ти човек /или поне само ти, в мислите си/ сте така Унижени!

наистина такива цитати плашат хората и те мислят че Бог е далече. от тях. от болката и нуждата им.

"Стоян11" - не давайте задачи за 11-класници на хора които още на са решили дали искат въобще да стават Христови Ученици...