пий неподсладено, поне този яд да отхвърлиш :)))

Хубаво звучиш!...

http://elineli.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/05/06/da-obichash-nestinarka.189877?reply=659041

Запали ми огън.Не в огнище.
Вън,на равното го запали.
Щом искрите в него спрат да дишат,
въглените му в жарава разстели.
И тогава ме повикай.Ида.
Стиснала икона пред гърди.
Кърпата ми отдалеч се вижда
в ритъм бавен,пръсти и пети.
В тъмното по въглените стъпвам.
Гледай,сякаш ходя по вода.
Искам ли ти друг път огън,стъквай.
Нестинарка се обича сред жарта. - автор elineli

Животът на "нестинарките" не може да бъде пример за сравнения и аналогии. Представата ни за Тях е погрешна. Представи си само ,ако знаеш ,че това което мислиш да напишеш,някой го е прочел вече. :)

остава. Въпреки вкусът. Понякога.
Само неговите дири си струва да бъдат запазени. Дори в един момент да са само от иглата по ръбовете на сърцето. Ще оцелееш. Като Феникс. И ще можеш пак да танцуваш своя огнено-бял танц. Гаранция.
Именно заради истинското, което си позволяваш да носиш и храниш. Бог обича смелите и им дава допълнителни сили.

Поздрави, миличка!

@->-

Всички ние сме устремени към усъвършенстване същности и крачката назад е противоестествена като престъплението и злото. Движението напред е заложено в човешката природа и за поелия по пътя на извисяването отговорността е не бреме, а криле. Залитнем ли, тя натежава като воденичен камък на шията, но без нея сме загубени в океана на събитията. Отговорността не е абстрактна морална категория, а спасителен пояс.
Щастието се заплаща с кръста на разпятието. Фениксът се възражда изгаряйки, но само от собствената си пепел.