Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2013 18:13 - Историята на едно убийство
Автор: faktifakti Категория: Тя и той   
Прочетен: 196 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 31.10.2013 18:21



  Краят на червената ми рокля се топеше с лявото ми стъпало във водата.
Събудих се, положена върху камъните на горско езеро.
Под гърдите ми се стичаха струйки , обагряха камъните и се стичаха, оцветявайки спокойната повърхност в тъмно алено.
Със съзнанието си видях през процеждащите се между клоните на гората, слънчеви лъчи, как се отдалечава грациозно сърна.
Помислих си, че това е душата ми, но нямах сили да я извикам.
Мъжки пръсти мушнаха червена роза между зъбите ми и ме изтласкаха цялата във водата.
Понесох се..
Спомних си всичко от момента , когато Скиталецът направи от тялото ми мотор и заби дръжки в слепоочията ми.
Тогава само се усмихнах, защото вярвах, че всичко което прави е правилно.
Яхна ме през корема и ме завъртя на пълна мощност.
Изревах от болка, а той от страст и от завихрянето се раздвоихме.
Той - в  татуиран боец с меч , в бургундови дрехи и лъв с избодени очи.
А аз в две гейши, които за по накратко ще наречем 2- те любови в живота му.
Каза ми, че за да постигнем съвършенство, трябва да се бием срещу акули, държавния ред, броненосците и рицарите от тайното братсво на бронираните коне.
Както и че аз трябва да се превръщам за прикритие на всеки кръгъл час, в кентавър с лице на монахиня, във вампирка за мъжки мозъци и в повелителка на скорпионите, ракоподобните и всякакви други черупчести твари.
Отвърнах му - ще се постарая - защото смятах, че всичко което правим заедно е правилно.
Но когато обезлюдихме безсмислено двайсетина села, населени с кротки дни спокойствие и потопихме тайфата на смелите мечти се разколебах.
Това ли е верният път на нашето заедно?
И с колкото повече искрящи йероглифи ме насищаше, толкова по - подозрителна ставах.
Накрая ми подари два папагала "нощ" и "ден", които го повтаряха възторжено, докато аз слушах смълчана.
Един ден, излегнал се на аления си трон Скиталецът осъзна, че съм го разкрила.
Извика ме с един шип от ризницата си. В този момент аз бях секретарка с прилепнал по тялото ми гащиризон.
Приближих го и той с едно движение на шипа, разпра гащиризона от глезените до шията.
Острието одраска кожата ми.
Но за Скиталеца, болката бе върховно изживяване.
Прокара бавно език по драскотината.
Вкусът на моята кръв го изпълваше с енергия.
И ме наметна с червения плащ от трона си.
-  Време е да ти покажа истината. Нали към нея толкова силно се стремиш!?
.. Защо не потъвам, а се плъзгам спокойно по водите на езерото, което след мен се обагря в алено..
Унасям се ..
И си спомням какво се случи тогава..
Следва.







Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 2220661
Постинги: 935
Коментари: 9028
Гласове: 20615
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031