Помня го още от времето, когато се целунахме.
Бяхме седнали върху две узряли праскови на клона и той ми свиреше на гъдулка, чиито струни от музиката се удължаваха до безкрайност.
Тогава по струните отивахме до полето с алени божури.

***
В залива на пирамидите
няма храна.

***
Ти защо не спиш?
Слушам тишината

***
Аз съм слънчево зайче,
без дълъг живот и без багри.

***
Вчерашната нощ раздели
лятото от есента.

***
Всички пътеки и кръстовища,
мелодиите  в мечтите ми,

***
Есенният дъжд
едва ли

***
Аз съм дракон.
Харесвам се -

Единият крак на родината
е на балерина,
а другият крак е на просякиня,