Вагабонтинът клечеше в една житейска локвоградинка
и с досада ловеше гущери, ей така, колкото да минава времето. Разпределяше ги на стада и ги натирваше
да му бачкат по предназначение. Най - много вървяха 

Хамелеоновите капки на времевата стълба звъняха
"дрън- дрън" от всяка наша стъпка и колкото по - нависочко
се изкачвахме, толкова по- ни се замайваха мозъците.. Защото,

Бях се свила в металната черупка на яйцето и разсъждавах умопомрачително.
Мислите ми прорастваха в железни  шипове и разпукваха формата.. Когато..
Вагабонтинът избяга от затвора на присмехулниците и се паркира пред мен, прекосил нищото, с...

Полегналата трева ги видя от високото си скрито местенце.
Той и Тя как се изкачват задъхани нагоре.
Докосват се неволно и си говорят измишльотини.

Срещна ме на улицата.
Усмихна се и се зачудих.
Източни черти и матова кожа.

*
Домакини яхват  летящи прасета
в розовите облаци

*
Изсипвам всички чаркове
от главата си

Ръце порастват на портокаловата планета,
любови, прегърнали живи дървета.
И раждат съвършенно нежни жени,

***
Изкачваш се
и от върха

***
Да съм необикновенност
или просто да бъда.

***
Дългата ми коса
държи цвете - наблюдение.

Не се сърди,
че не те наричам приятел,
защото всички някогашни

***
Мозъците заплуваха кроул
в синята супа познание

Нещата не винаги са такива, каквито ги виждаме.
Те са такива, каквито са.

***
На стълбите
пред Айфеловата кула