****
Както си растеше егото
без поливане,
започнаха да му растат нокти.
И То реши, че е лъв.
Забърза се да целуне
манията за величие
и завъртя колелото - скорост
в своята клетка..
Ангелите го гледаха,
кацнали отгоре
как полудява от безсилие,
решени да не го лекуват,
защото е безсмислено
да спасяват слабости..
Заръчаха на котешкия страх
да пази мишите му желания
и го оставиха
в следващото му занимание -
да носи вода в кладенеца
на самозаблудата..
След като вятърничавото его
осъзна нелогичността
на своето мъдруване,
реши да отсече себе си
с ножа себеотрицание,
защото брадвата - признание
му се стори тежка.
Повали се
накъдето се наклони.
Неговата слепота скочи
на едноокия си кон
и тръгнаха
към ангелите за крила..
Но объркаха пътя
с опиянението естественно
и се върнаха .. с рога.
Сега егото се катери по мен
с устремени очи към моите,
а моите изучават млечния път ..
Закачам с верига
мравката на спасението
за сърпа на Луната
и я използвам за стръв
във вселенския океан.
И чакам .. чакам ..
да се хване
убеждението ми по рождение,
че егото е част
от цялото съвършенство
на моето съществуване..
Когато се хване
ще го изпържа до златисто
в тигана на самопознанието
и с наслада
ще го схрускам между зъбите си,
поглъщайки го отново в мен ..
за да започне играта
отначало.

GAME OVER

котешкият страх си е познат като безумна смелост, иначе казано любопитство до отвъд. а за егото - интересни размишления в стих.:)

"След като вятърничавото его
осъзна нелогичността
на своето мъдруване.."
Има надежда, за ново начало.:)

"защото е безсмислено
да спасяват слабости..."

както ти си го можеш...

Превъплъщенията на егото. В своите очи на лъв, а на околните котешко. И как всичко е банално безразлично на ония, отгоре...
А по плодовитост, ще надминеш Деметра, видях е в Бритиш музеум. Но пък е сезонът на плододаването. Независимо от количеството, качеството ти е превъзходно!

публиката иска забавление всеки ден, а не когато на актьорите им се иска. раждам, докато ми омръзне тази игра.