****
Един скитник ми каза -
обличай душата си
според студа -
докато спорех със себе си,
прецизно наблюдавайки
везните на сърцето.
Добре.
Заших си единственото копче,
което имах - ума си
и сложих в торбата мъдростта.
Странникът махна с ръка -
повече багаж не ти е нужен.
И тръгнах,
съчинявайки стихчета,
защото не съм по дългите речи..
По пътя срещнах няколко луди.
Поисках да ми направят фиеста.
Изпихме удоволствието заедно.
И продължих с глупаците
да ме разсмиват в скуката..
Тогава,
бързайки като гъсеничка
взех решение -
Да спра да се катеря по дървото
от върха към корените,
защото  няма да стигна до слънцето,
което да ме погали..
А ако няма кой да се грижи за мен,
ще умра преди да излетя
като пеперуда..
И така,
къде на четири крака,
къде по корем,
или като 5-тото  колело на колата,
се опрях на земята
и станах.
Обърнах дървото с корените нагоре
и победих себе си,
докато
изпълзявах грациозно.
Единственото ми копче
се откъсна и го загубих.
Но защо ми е умът,
след като  достигнах
слънцето ..

човек се ражда с тази мечта...
поздравявам те...

Не ти и трябва,
...
имаш слънцето!

Ако и аз се обърна с д...то нагоре, какво ли ще ми се случи. Оф...Забравих, че съм мъж. Оригинално и нестандартно, каквато си е ти.

Бурни аплодисменти имаш от мен...стиха.е страхотна Поема, родена в пламъци!