Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2014 15:49 - Дърво, което ражда яйца..
Автор: faktifakti Категория: Изкуство   
Прочетен: 3008 Коментари: 6 Гласове:
24

Последна промяна: 27.08.2014 20:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg







       Малките черни бълхи се снишиха в тревата и загледаха втренчено, кацналата  бяла пеперуда върху пухкаво, готово да отлети глухарче.
Светлина преминаваше свободно през прозрачните власинки , които структурираха глухарчето и пеперудата  и се отразяваше в кръглите очички на бълхите.
Странната миниатюра бе мъничка част от голямата зелена поляна, в още по- голяма зелена гора, сред която имаше и жилищни сгради.
Понякога някой от обитателите увеличаваше ръста си до исполински, за да се любува от близо на пулсиращата в небето дъга.
Но като цяло съществата си живееха миниатюрно в различни симбиози между стръковете на тревата.
Мъничета си пускаха хартиени самолетчета на шарена сянка, или си седяха кротко на железопътни релси на гиганти и си дрънкаха на китарчета, чакайки някой влак за някъде си..
Някои от тях понякога заставаха под благодатната зелена корона на някой горд дъб , на някой  хълм и съзерцаваха слънцето как ходи на пръсти по змиевидния гръб на реката - живот, докато пристъпи в залеза..
Ще ме попитате, как живеят малките?!
Те си правят къщички от хляб и много внимават с филийките.
Режат ги тънко, по една за всеки ден, за да им стигнат къщичките до края на животите и обикновено не мислят какво ще правят след това.
Мъничетата обичат много да се влюбват в какво ли не - в телефони, в часовници, в суперлативи, в кока кола, в сапунени балончета, в цифри и понякога дори по между си..
И най- важното - обичат безкрайно себе си.
Случва се да си подпрат главичките на някой оглозган череп от бълха и да се снимат усмихнати, без да забелязват торните бръмбари, скорпионите и белите мъмреци, които пълзят и към тях. Но частичната слепота е част от същността им..
Там сред сочната зелена трева, която ги обгръща меко, дребосъците обичат да си разказват приказки. С тях по- лесно заспиват нощем и гонят нашествениците кошмари.
Една от любимите им приказки е за силата на инатливия гълъб, който с човката си отскубнал с корените  цяло вековно ябълково дърво, от гората на съвършенството.
И така с дървото в човка, а не както обикновените гълъби с лаврово клонче само, прелетял половината небе и засял дървото в едно яйце, само и само да докаже на себеподобните си, че всички условности могат да бъдат променяни.
Това дърво се превърнало във вълшебно и вместо ябълки ражда яйца, от които неизменно се излюпват инатливи малки пилета, променящи условностите в живота, напук на всички норми и догми..
Друга любима приказка на миниатюрните тревни обитатели е
за мъжа и жената гиганти, които обикалят по въздушни мостове, боси.
А са боси, защото вместо обувки на стъпалата си имат колоездачни гуми, които се въртят постоянно от вихъра на крилата, на летящите около тях щъркели и ги насочват в неземни посоки.
Гигантите нямат нищо друго освен себе си и това нищо, им дава лекота на пеперудени крила..
..Усмихвам се, защото обичам да наблюдавам как в капки роса се къпят мънички същества, върху частица слънчева сянка, на голяма поляна,.. за да изгонят още по- малки черни бълхички, които се опитват да бъдат като тях, смучейки ..












Тагове:   слънце,   път,   хляб,   малки,   живот,   птица,   големи,   крила,


Гласувай:
24



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Сигурно съм очаквала твоите приказки, Факти...
27.08.2014 18:58
тези, в които всяка дума има специално място,
а всеки израз е скрито послание... липсвали са ми.
Този твой невероятно реален път през фантастичното,
нереалното, приказното до действителното, актуалното,
сериозното е забележителен. Изминаваш го красиво,
топло, нежно, смело, откровено... обичам този твой
свят, намирам винаги нещо от моите мисли и чувства
в него, така умело и оригинално вплетени в разказ,
със скрити между редовете светли и тъжни послания.
Поздрави !
цитирай
2. faktifakti - благодат с такива читатели като теб. благодаря ти.
27.08.2014 19:52
stela50 написа:
тези, в които всяка дума има специално място,
а всеки израз е скрито послание... липсвали са ми.
Този твой невероятно реален път през фантастичното,
нереалното, приказното до действителното, актуалното,
сериозното е забележителен. Изминаваш го красиво,
топло, нежно, смело, откровено... обичам този твой
свят, намирам винаги нещо от моите мисли и чувства
в него, така умело и оригинално вплетени в разказ,
със скрити между редовете светли и тъжни послания.
Поздрави !

цитирай
3. faktifakti - благодаря.
28.08.2014 11:33
анонимен написа:
цялото е и мое впечатление. Браво за финеса на този текст.

цитирай
4. faktifakti - благодаря ти Стани, релаксирай пълноценно и не го мисли блога.
28.08.2014 19:49
анонимен написа:
sestra. Сега виждам, че излизат анонимни.

цитирай
5. makont - Изобщо един свят на послания,
30.08.2014 09:42
мънички, красиви, нежнички и същевременно толкова умислящи. Все пак се почувствах щастлива, докато четох. Благодаря ти, Евич!
цитирай
6. faktifakti - молив.
04.09.2014 20:26
посланията са солта на живота.
и аз ти благодаря за постоянството.

makont написа:
мънички, красиви, нежнички и същевременно толкова умислящи. Все пак се почувствах щастлива, докато четох. Благодаря ти, Евич!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 3076641
Постинги: 949
Коментари: 9090
Гласове: 23317
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031