Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
03.09.2014 12:53 -
Малката русалка и капитанът
Автор: faktifakti
Категория: Изкуство
Прочетен: 6563 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 03.09.2014 12:58
Прочетен: 6563 Коментари: 16 Гласове:
27
Последна промяна: 03.09.2014 12:58
"В синьото, пресиньо море живееше без притеснения и грижи мъничка русалка. Тя обичаше да гледа слънчевите лъчи как проникват във водата, да слуша песента на дъждовните капки, които падат върху крайбрежните скали, подпряла глава с ръцете си и да разговаря с един престарял мъдър морж. Понякога на русалката й ставаше тъжно и тя рисуваше мечтани картини на мокрия пясък, които вълните безразлично лижеха - и там не оставаше нищо. Понякога тя отчаяно искаше да лети, качваше се в буря на високите скали и излагаше крехкото си тяло на бурния вятър. Той издухваше косата й и я тласкаше силно в гърдите, синьозелените й очи блестяха решително и непоколебимо и тя не се поддаваше на напора, защото ако тя нямаше крила, за да полети, имаше достатъчно гордост да не се отказва. В света имаше само един красив принц, който мечтаеше да срещне малката русалка. Една зимна вечер, точно преди Коледа, далече от бурята, в тихите подводни пещери, русалки си разказваха приказки и легенди и възрастните , нашепваха на младите, чийто очи горяха, а в главите им с въртяха романтични мечти за тъжната съдба на една от сестрите, която се влюбва в принц на земята и загива заради неговото щастие. Снежни люспи падаха над сиво- зеления простор на морето и се стапяха, едва докоснали повърхността на водата. Старата русалка, която разказваше приказката замислено се загледа в облачното небе. ..Тогава много отдавна тази русалка не посрещнала своята Коледа.. "Хайде бабо, това е било много отдавна, когато русалките вместо крака имаха опашки, а мъжете не знаеха кой ги спасява по време на буря." Но мъничката русалка потъна дълбоко в мислите си. Никой не видя сълзите в очите й, защото живееха в морето. Но откакто повярва в своя вълшебен принц , вече не й бе леко на душата. И малката русалка седна на любимия си камък, който подобно на кит замислено си стоеше в изумрудената дълбина и се замисли, че скоро ще дойде лято, когато водата ще започне да мига със зелени искри, ако отпуснете ръка в нея. На кадифеното небе ще блестят звездни болтове, а морето ще изсветлее от телата на русалки, увити в зеленикаво сияние, оставяйки следа като от опашката на комета.. Недалеко от пещерата се появи рибарска лодка. Седящият в нея белозъбест , загорял мъж толкова силно и щастливо пееше, че малката русалка забрави да избяга във вълните, а когато дойде на себе си , вече беше твърде късно - рибарят се държеше с ръце за камъка, на който тя седеше и очите му блестяха с искрено възхищение. ..Говориха и говориха, докато слънцето изчезна зад хоризонта и се оказа, че тишината е по- красноречива от думите, а очите на рибаря светеха в тъмното, така че нямаше нужда тя да сънува звездите през лятото. И изглежда най- важното нещо за тях бе просто да бъдат заедно. Те се срещаха още много, много пъти. Рибарят пееше на русалката песни , а тя му разказваше приказки за морето и истории за морските жители. Но с течение на времето и двамата осъзнаха, че не могат да бъдат заедно. Малката русалка не можеше да живее на земята. Но когато чу от нежните розови устни тези думи, смелият мъж просто се засмя, целуна нежно младото морско момиче по тъжните очи и каза твърдо: "Аз мога да живея в морето, близо до теб. А това не е тъжно." Те разговаряха дълго през ноща . На сутринта рибарят сложи на рамо пътната си чанта и излезе от родния си град. Никой не го видя, нито изпрати, защото бе самотник сред хората. На пристанището, бе нает като моряк на кораб, който пренася ароматен чай и отплава за далечна Индия. Но не чаените листа и облаците от ароматни подправки, които изпълваха живота му, бяха в неговите мисли. Вечер той четеше до късно книги за навигация в морето, а морето всъщност е животът и си помисли, че ще сбъдне съкровената си мечта.. В този момент се развихри силна буря. Силен вятър заудря кораба, рошеше силно платната и ги пляскаше така, че те не можеха да се разтворят, после ги издуваше злобно с усещането за превъзходство, че корабът е напълно в неговата власт. Солени прсъки пронизваха и горяха лицето на моряка, мокри въжета разкъсваха кожата на ръцете му, но той стоеше на рулята сам, стабилен и спокоен, сякаш бурята на живота не бушуваше около него.. След страшната буря , капитанът попита моряка : " Ти спаси кораба, какво искаш в отплата от мен?" " Научи ме на всичко , което знаеш за морето и нежните души на русалките!" И капитанът научи моряка.. Минаха 2 години.. Шхуна тръгва от пристанището. Като бели облаци на тюркоазено небе са чисти нейните платна. Юнгата - капитан бърза за среща със своята любима. Зелен остров е изпълнен с каменни пещери, в които в необезпокояван сън спят морски звезди и растат невероятно блестящи корали. Актинии с пищни цветове цъфтят във водата и разноцветни риби се стрелкат безгрижно във водораслови гори. Там чака своя капитан, малката русалка. И цялото море принадлежи на тях.."
Размисли за националния празник на Бълга...
Император или хан и сеячи на омраза
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...
Император или хан и сеячи на омраза
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...
които завършват красиво!;):))
цитирайПриказките пречистват. Хареса ми, може би защото в твоата приказка невъзможността е превърната във възможност. Усмивки!
цитирайтези две чисти души от приказката, тайните владетели на морето. А по брега имат толкова много фенове, всички стават деца в морето...
цитирайПонякога само гордостта спасява от болката. А любовта я осмисля ...
Много хубава приказка за възрастни, за детето във възрастния; много истинска и красива!
Здравей, Факти!
цитирайМного хубава приказка за възрастни, за детето във възрастния; много истинска и красива!
Здравей, Факти!
tit написа:
които завършват красиво!;):))
6.
faktifakti -
съмняваш ли се в мен, аз държа на щастливия край и изхода в тунела.
04.09.2014 20:23
04.09.2014 20:23
прегръдки
цитирайmakont написа:
Приказките пречистват. Хареса ми, може би защото в твоата приказка невъзможността е превърната във възможност. Усмивки!
детето в себе си - тоест всички.
как си, Стани?
цитирайкак си, Стани?
sestra написа:
тези две чисти души от приказката, тайните владетели на морето. А по брега имат толкова много фенове, всички стават деца в морето...
често гордостта е добър съветник.
благодаря, че се отби.
цитирайблагодаря, че се отби.
megg написа:
Понякога само гордостта спасява от болката. А любовта я осмисля ...
Много хубава приказка за възрастни, за детето във възрастния; много истинска и красива!
Здравей, Факти!
Много хубава приказка за възрастни, за детето във възрастния; много истинска и красива!
Здравей, Факти!
При това, хем голямо, хем уникално... и, признавам си без бой, много обичам да се "захласвам" по приказните ти истории.
Та, казваш: И цялото море принадлежи на тях!?
цитирайТа, казваш: И цялото море принадлежи на тях!?
за душата е тази твоя приказка... и аз се захласнах...
и усетих любовта и прегръдката на морето...
чудесница си ти... прегръщам те..
цитирайи усетих любовта и прегръдката на морето...
чудесница си ти... прегръщам те..
с кеф ;-)
цитирайdidoignatov написа:
При това, хем голямо, хем уникално... и, признавам си без бой, много обичам да се "захласвам" по приказните ти истории.
Та, казваш: И цялото море принадлежи на тях!?
Та, казваш: И цялото море принадлежи на тях!?
metlichina написа:
за душата е тази твоя приказка... и аз се захласнах...
и усетих любовта и прегръдката на морето...
чудесница си ти... прегръщам те..
и усетих любовта и прегръдката на морето...
чудесница си ти... прегръщам те..
didoignatov написа:
с кеф ;-)
15.
romanticgirl25 -
и аз като малка много исках да съм русалка...пленена от крсотата на детското филмче Ариел
25.09.2014 18:28
25.09.2014 18:28
Рисувахме си сцени от филмчето. Знаеш, човек иска това което няма, а което им не оценява! Хубаво разказче!
цитирайromanticgirl25 написа:
Рисувахме си сцени от филмчето. Знаеш, човек иска това което няма, а което им не оценява! Хубаво разказче!