Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2014 12:53 - Малката русалка и капитанът
Автор: faktifakti Категория: Изкуство   
Прочетен: 6563 Коментари: 16 Гласове:
27

Последна промяна: 03.09.2014 12:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

"В синьото, пресиньо море живееше без притеснения и грижи мъничка русалка.
Тя обичаше да гледа слънчевите лъчи как проникват във водата, да слуша песента на дъждовните капки, които падат върху крайбрежните скали, подпряла глава с ръцете си и да разговаря с един престарял мъдър морж. Понякога на русалката й ставаше тъжно и тя рисуваше мечтани картини на мокрия пясък, които вълните безразлично лижеха - и там не оставаше нищо. Понякога тя отчаяно искаше да лети, качваше се  в буря на високите скали и  излагаше крехкото си тяло на бурния вятър. Той издухваше косата й и я тласкаше силно в гърдите, синьозелените й очи блестяха решително и непоколебимо и тя не се поддаваше на напора, защото ако тя нямаше крила, за да полети, имаше достатъчно гордост да не се отказва. В света имаше само един красив принц, който мечтаеше да срещне малката русалка. Една  зимна вечер, точно преди Коледа, далече от бурята, в тихите подводни пещери, русалки си разказваха приказки и легенди и възрастните , нашепваха на младите, чийто очи горяха, а в главите им с въртяха романтични мечти за тъжната съдба на една от сестрите, която се влюбва в принц на земята и загива заради неговото щастие. Снежни люспи падаха  над сиво- зеления простор на морето и се стапяха, едва докоснали повърхността на водата. Старата русалка, която разказваше приказката  замислено се загледа в облачното небе. ..Тогава много отдавна тази русалка не посрещнала своята Коледа.. "Хайде бабо, това е било много отдавна, когато русалките вместо крака имаха опашки, а мъжете не знаеха кой ги спасява по време на буря." Но мъничката русалка потъна дълбоко в  мислите си. Никой не видя сълзите в очите й, защото живееха в морето. Но откакто повярва в своя вълшебен принц , вече не й бе леко на душата. И малката русалка  седна на любимия си камък, който подобно на кит замислено си стоеше в изумрудената дълбина и се замисли, че скоро  ще дойде лято, когато водата ще започне да мига със зелени искри, ако отпуснете ръка в нея. На кадифеното небе ще блестят звездни болтове, а морето ще изсветлее от телата на русалки, увити в зеленикаво сияние, оставяйки следа като от опашката на комета.. Недалеко от пещерата се появи рибарска лодка. Седящият в нея белозъбест , загорял мъж толкова силно и щастливо пееше, че малката русалка забрави да избяга във вълните,  а когато дойде на себе си , вече беше твърде късно  - рибарят се държеше с ръце за камъка, на който тя седеше и очите му блестяха с искрено възхищение. ..Говориха и говориха, докато слънцето изчезна зад хоризонта и се оказа, че тишината  е по- красноречива от думите,  а очите на рибаря светеха в тъмното, така че нямаше нужда тя да сънува звездите през лятото. И изглежда най- важното нещо за тях бе просто да бъдат заедно. Те се срещаха още много, много пъти. Рибарят пееше на русалката песни , а тя му разказваше приказки за морето и истории за морските жители. Но с течение на времето и двамата осъзнаха, че не могат да бъдат заедно. Малката русалка не можеше да живее на земята. Но когато чу от нежните розови  устни тези думи, смелият мъж просто се засмя, целуна нежно младото морско момиче по тъжните очи и каза твърдо: "Аз мога да живея в морето, близо до теб. А това не е тъжно." Те разговаряха дълго през ноща . На сутринта рибарят сложи на рамо пътната си чанта и излезе от родния си град. Никой не го видя, нито изпрати, защото бе самотник сред хората. На пристанището, бе нает като  моряк на кораб, който пренася ароматен чай и отплава  за далечна Индия. Но не чаените листа и облаците от ароматни подправки, които изпълваха живота му, бяха в неговите мисли. Вечер той четеше до късно книги за навигация в морето, а морето всъщност е животът и си помисли, че ще сбъдне съкровената си мечта.. В този момент се развихри силна буря. Силен вятър заудря кораба, рошеше силно платната и ги пляскаше така, че те не можеха да се разтворят, после ги издуваше злобно с усещането за превъзходство, че корабът е напълно в неговата власт. Солени  прсъки пронизваха и горяха лицето на моряка, мокри въжета разкъсваха кожата на ръцете му, но той стоеше на рулята сам, стабилен и спокоен, сякаш бурята на живота не бушуваше около него.. След страшната буря , капитанът попита моряка : " Ти спаси кораба, какво искаш в отплата от мен?" " Научи ме на всичко , което знаеш за морето и нежните души на русалките!" И капитанът научи моряка.. Минаха 2 години.. Шхуна тръгва от пристанището. Като бели облаци на тюркоазено небе са чисти нейните платна. Юнгата - капитан бърза за среща със своята любима. Зелен остров е изпълнен с каменни пещери, в които в необезпокояван сън спят морски звезди и растат невероятно блестящи корали. Актинии с пищни цветове цъфтят във водата и разноцветни риби се стрелкат безгрижно във водораслови гори. Там чака своя капитан, малката русалка. И цялото море принадлежи на тях.."

image
 



Гласувай:
27



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tit - харесвам приказки за смелите,
03.09.2014 13:45
които завършват красиво!;):))
цитирай
2. makont - Красив сюжет!
03.09.2014 14:51
Приказките пречистват. Хареса ми, може би защото в твоата приказка невъзможността е превърната във възможност. Усмивки!
цитирай
3. sestra - Ще ми се да ги видя
03.09.2014 14:54
тези две чисти души от приказката, тайните владетели на морето. А по брега имат толкова много фенове, всички стават деца в морето...
цитирай
4. megg - " ... а морето всъщност е животът ..."
04.09.2014 08:08
Понякога само гордостта спасява от болката. А любовта я осмисля ...
Много хубава приказка за възрастни, за детето във възрастния; много истинска и красива!
Здравей, Факти!
цитирай
5. faktifakti - и аз. поздрав.
04.09.2014 20:22
tit написа:
които завършват красиво!;):))

цитирай
6. faktifakti - съмняваш ли се в мен, аз държа на щастливия край и изхода в тунела.
04.09.2014 20:23
прегръдки

makont написа:
Приказките пречистват. Хареса ми, може би защото в твоата приказка невъзможността е превърната във възможност. Усмивки!

цитирай
7. faktifakti - тази приказка е за феновете , които носят
04.09.2014 20:24
детето в себе си - тоест всички.
как си, Стани?

sestra написа:
тези две чисти души от приказката, тайните владетели на морето. А по брега имат толкова много фенове, всички стават деца в морето...

цитирай
8. faktifakti - здрасти.
04.09.2014 20:25
често гордостта е добър съветник.
благодаря, че се отби.

megg написа:
Понякога само гордостта спасява от болката. А любовта я осмисля ...
Много хубава приказка за възрастни, за детето във възрастния; много истинска и красива!
Здравей, Факти!

цитирай
9. didoignatov - Голямо детище си, Ев ;-)
08.09.2014 11:38
При това, хем голямо, хем уникално... и, признавам си без бой, много обичам да се "захласвам" по приказните ти истории.

Та, казваш: И цялото море принадлежи на тях!?
цитирай
10. metlichina - разкош...
15.09.2014 22:09
за душата е тази твоя приказка... и аз се захласнах...
и усетих любовта и прегръдката на морето...
чудесница си ти... прегръщам те..
цитирай
11. didoignatov - Пак наминах...
18.09.2014 11:06
с кеф ;-)
цитирай
12. faktifakti - според мен да. не съм дете, вече съм голяма.
25.09.2014 00:05
didoignatov написа:
При това, хем голямо, хем уникално... и, признавам си без бой, много обичам да се "захласвам" по приказните ти истории.

Та, казваш: И цялото море принадлежи на тях!?

цитирай
13. faktifakti - прегръдки
25.09.2014 00:06
metlichina написа:
за душата е тази твоя приказка... и аз се захласнах...
и усетих любовта и прегръдката на морето...
чудесница си ти... прегръщам те..

цитирай
14. faktifakti - благодаря ти
25.09.2014 00:13
didoignatov написа:
с кеф ;-)

цитирай
15. romanticgirl25 - и аз като малка много исках да съм русалка...пленена от крсотата на детското филмче Ариел
25.09.2014 18:28
Рисувахме си сцени от филмчето. Знаеш, човек иска това което няма, а което им не оценява! Хубаво разказче!
цитирай
16. faktifakti - радвам се, че ти хареса миличка
26.09.2014 21:57
romanticgirl25 написа:
Рисувахме си сцени от филмчето. Знаеш, човек иска това което няма, а което им не оценява! Хубаво разказче!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 3077456
Постинги: 949
Коментари: 9090
Гласове: 23317
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031