Единият крак на родината
е на балерина,
а другият крак е на просякиня,
опрени до стена
за разстрел.
И тя какво да направи-
да танцува или да проси,
или да предизвика дуел.

И сяда родината
върху ковчежето
да преговаря
с лихварите.
И младите , и старите
я ухажват умело,
а тя си разтваря кожата
на главата,
и мозъкът й изтича
за общото дело.

Изтръгват й
пръстите на ръцете,
дори й отсичат краката,
а тя се усмихва милата,
дори със дуло
в  устата..

Нали е родина.
Майчица,
жертва се за децата.
А ние децата пораснали,
й стреляме от упор
в устата.

Разкъсаха я тая наша Родина и чужди и наши алчни продажници.

Знам повода за написването, такива последици се случват от десетилетия.През това време от едното ухо в другото - кучетата лаят, керванът си върви към пропастта, а в него песни и пляски.

за синовна и дъщерна обич, тъй като смятам, че е по- силна.
от това как ще се погрижим за майка си, зависи дали ще оживее.

дай да се гръмнем, какво ще кажеш , а?

Живот ли бе – да го опишеш?

Живот ли бе – да го разровиш?

Разровиш ли го – ще мирише

и ще горчи като отрова.

Песимизмът е ясна визия за фактите, Факти. Да правим каквото трябва, един ден ще се спусне и добро, със сигурност. Но като гледам - незнайно далечен за майчицата ни. Много силно стихотворение за родината, много ти го харесвам.

и аз съм на същото мнение.
ти винаги ми харесваш, стихчетата.
прегръдка.