***
Така сме залепнали,
всъщност прегърнати.
Аз - цигулката,
ти - саксофона,
той - пианиста,
тя - черешката,
държаща моите струни..
в нашата крепост,
с ноти заключващи
и със стрели,
вместо цигулчени лъкове..
Свирим свистящо
оранжеви вихри
и се разтичат лицата ни лунни..
Някакси плавно,
залепнали плуваме
в морето от ноти,
сякаш застинало
в нашия бряг
от съзнания бели
прегърнати..


***
Върху втечнения залез
залепна листа ми
и заспа върху капки роса
едно мъничко бебе,
току що родено
от идея за щастие
с форма на длан,
с пръсти изящни,
обгърнали нежно молив,
рисуващ живота
на малкото бебе,
на листа,
залепнал за залеза..


***
Прическата й е загубен кораб,
със котва е закотвен за ухото й.
Очите й бездънни кладенчета
с мастило капят
по яката й надиплена от книги..
А тя от чашката,
съзнание топи си
с перце треперещо
и пише по якичката си
тя живота..
Рисува ли рисува
бъдещия курс
на кораба
със бурите,
и изгревите
и мечтите..

Морето е ноти, животът е музика. Съзнанието е бряг, а в стиха ти се прегръщаме - ти и читателят. Това е моят сюрреалистичен прочит. Интересно - разпознаваш ли се след прочита:)

читателят да се разпознава.
харесвам начина , по който ме четеш винаги.
:)

и с това същността се изпълва със смисъл. Знае ли човек...

Втечненият залез е някак натрапчиво, познато усещане, както и лицата, които се разтичат лунни:))))...но никога не бих се сетила за такива словосъчетания...Благодаря ти, Факти! Всичко е някак невероятно - но много красиво! Весели празници!

един бряг, прегърнати съзнания, невероятен залез...
Вълнуващ триптих на мисли, чувства, усещания.
Разпознавам се... по моя си начин и емоция...
Прегръдки, Факти !

да намери смисъл понякога в невъзможни неща

че ти хареса. Весели празници!

Щастливи празници!

В повечето случаи така са се оплели нещата и хората.

Прическата й е загубен кораб,
със котва е закотвен за ухото й...============= може би пиратски? :)

как си БезВремие? :)