***
От лулата ми излитат пеперуди,
а в малкия ми мозък ембрионче цъка.
Системата на тялото ми ръководи
и тъй спасява моя ум .. от мъка.

***
Ние сме голи, голенички,
в море от думи палцикаме.
Протегнати към идеален черен кръг,
безмълвни, с ръце към Вселената викаме..

***
Когато ангелите бъркат в мозъка ми
и в крилете бършат си ръцете.
От пръстите ми падат злите сили
и със съзнанието просто светя..

***
Неуловима, причудлива,
с дантели вместо кости.
Необята с всяка клетка милвам
и нося във душата святи мощи..

Светът, оня свят, който ни измъчва до сълзи, който ни мачка, души, трови, убива - същият този жесток и несправедлив свят има способността да ни възражда отново от нищото - а ние плацикаме в морето от думи - с ембриони в мозъка, с пеперуди в дъха, с ангели сътворители, бършещи припряно ръце в белите си криле. И сме чисти, светли и дантелени, устремени към тъмния кръг на Вселената- готови за нови кръстове и прераждания. Внушението ми хареса - много!
Поздрави, Факти! Хубава вечер!

Хубаво!

По-добре от Вени - donchevav - не мога да го кажа!

Поздрав сърдечен, Еви!

а в коментарите си наистина много добра, за разлика от мен.

Иначе пред морето от думи - локвичката, дето плацикаме, предпочитам морето на съзнанието, за да могат ангелите - хирурзи да помагат за пренасянето на светите мощи.

:)

ако не трябва да коментирам, да не го правя.

животът ни сякаш е низ от недомислия на велико прозрение, но това не е беда според мен. В крайна сметка утехата идва от това, ако не си случваме дела, за които да съжаляваме, но това пък съвсем не е сигурно...
:)

може да се превърне в радостно изплуване. Пази лулата с пеперудите! Улових една, Ангелска. Сатирът не издържа теста. Усмивки, Евичка!

болезнената чувствителност, пречи на човек да живее нормално.

последното четиристишие казва всичко... чудесно
поетично прозрение, прегръщам те..