Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Постинг
30.05.2015 21:45 -
Аромат на рози
Автор: faktifakti
Категория: Изкуство
Прочетен: 7602 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 31.05.2015 10:31
Прочетен: 7602 Коментари: 17 Гласове:
31
Последна промяна: 31.05.2015 10:31
***
Аромат на цъфнала роза
изцеди мокрия от сълзи ръкав
на капки през покрива.
Луната свети като изгарания по тях
и спори с аромата розов,
защо тъгата му прикрива..
Ароматът преминава. Изтича
и дъждът с случайни капки.
С пълен вкус от цвете ти обичай
разпукващите се от роза пъпки..
Защото тръгнеш ли през есенна поляна
с ръкави, навлажнени от ухаеща роса,
за сбогом ще ти кимне Тя засмяна..
А ти със аромата розов ще потънеш
във тъга..
***
Няма да се върне
от миналото, но в съня
изведнъж отново оживя
моята ухаеща цъфтяща роза..
*
Беше в света ми
и тежкият път
не бе никак труден.
Сега съм сам
и покрита с роса
е възглавницата ми ..
*
Раздяла
и е пълно сърцето с тъга..
Като бели облаци
в мъгливото разстояние
и ти скоро ще се стопиш..
*
Можеш ли да се смириш
и да чакаш..
Вчера чаках, вярвайки.
Днес отново пада тъга,
как да вярвам, че утре?..
*
Реши да престане
да се среща с теб.
Но сутрин горчиво слуша
как птиците бият с крилата
във въздуха..
*
През нощта луната
повдигна очите ми и каза:
Мили мой розов цвят,
тръгвам на път..
и кога ли ще се срещнем отново..
Въздишка
Пейо Яворов
На гаснещия ден прощалните зари
и аромат от рози, покъсани без жал;
на лебед песента, все болен от зори —
душата ми самотна и нейната печал…
Ах, тихата печал на скорошната нощ
и в храсти оголели въздишка на зефир;
широките крила, отпуснати без мощ —
душата вече мъртва — и гробният й мир.
цитирайПейо Яворов
На гаснещия ден прощалните зари
и аромат от рози, покъсани без жал;
на лебед песента, все болен от зори —
душата ми самотна и нейната печал…
Ах, тихата печал на скорошната нощ
и в храсти оголели въздишка на зефир;
широките крила, отпуснати без мощ —
душата вече мъртва — и гробният й мир.
mt46 написа:
Въздишка
Пейо Яворов
На гаснещия ден прощалните зари
и аромат от рози, покъсани без жал;
на лебед песента, все болен от зори —
душата ми самотна и нейната печал…
Ах, тихата печал на скорошната нощ
и в храсти оголели въздишка на зефир;
широките крила, отпуснати без мощ —
душата вече мъртва — и гробният й мир.
Пейо Яворов
На гаснещия ден прощалните зари
и аромат от рози, покъсани без жал;
на лебед песента, все болен от зори —
душата ми самотна и нейната печал…
Ах, тихата печал на скорошната нощ
и в храсти оголели въздишка на зефир;
широките крила, отпуснати без мощ —
душата вече мъртва — и гробният й мир.
Едно мое "Възкресение" за теб:
С една априлска роза
с разрошена коса
се сливам през нощта.
Каква метаморфоза!
Връхлита есента
над моите утра.
И вехна, пожълтявам...
След лятото с тъга
изтича ми кръвта.
И сякаш полудявам
от болка. И скърбя...
Възкръсва есента!
цитирайС една априлска роза
с разрошена коса
се сливам през нощта.
Каква метаморфоза!
Връхлита есента
над моите утра.
И вехна, пожълтявам...
След лятото с тъга
изтича ми кръвта.
И сякаш полудявам
от болка. И скърбя...
Възкръсва есента!
Всичко изтича, всичко отминава - остава споменът за розов аромат и тъга. Поздрави, Факти!
цитирай
5.
vishnichka -
Несравним е ароматът на розата,
31.05.2015 08:42
31.05.2015 08:42
нежен и възвишен, почти съвършен. Много ми хареса ето това:
"... луната свети ... и спори с аромата розов, защо тъгата му прикрива..."
Поздрави!:)
цитирай"... луната свети ... и спори с аромата розов, защо тъгата му прикрива..."
Поздрави!:)
как полудяват от болка, прецъфтявайки.
благодаря ти.
цитирайблагодаря ти.
wonder написа:
Едно мое "Възкресение" за теб:
С една априлска роза
с разрошена коса
се сливам през нощта.
Каква метаморфоза!
Връхлита есента
над моите утра.
И вехна, пожълтявам...
След лятото с тъга
изтича ми кръвта.
И сякаш полудявам
от болка. И скърбя...
Възкръсва есента!
С една априлска роза
с разрошена коса
се сливам през нощта.
Каква метаморфоза!
Връхлита есента
над моите утра.
И вехна, пожълтявам...
След лятото с тъга
изтича ми кръвта.
И сякаш полудявам
от болка. И скърбя...
Възкръсва есента!
иначе планетата ще се пренасели с рози и всички останали :)
цитирайdonchevav написа:
Всичко изтича, всичко отминава - остава споменът за розов аромат и тъга. Поздрави, Факти!
още и още да вдишваш..
поздрави!
цитирайпоздрави!
vishnichka написа:
нежен и възвишен, почти съвършен. Много ми хареса ето това:
"... луната свети ... и спори с аромата розов, защо тъгата му прикрива..."
Поздрави!:)
"... луната свети ... и спори с аромата розов, защо тъгата му прикрива..."
Поздрави!:)
те са си направо хайку. И аз искам нещо от друг да ти цитирам тук - нека е от един човек, когото приемам за свой учител. Борис Христов
Из книга на мълчанието
Животът ни - купчина сол, оставена от боговете
в залива да съхне - отвсякъде вълни,
които я размиват... вода отвсякъде,
която я превръща в сълзи.
и още едно, което се отнася до така характерния за обичайното фокусирано състояние на човешкия ум край. Какъвто и да е той. Обичам тези финали - те бележат прииждане на новост. Не ги боли розите - плодът расте, когато венчелистчетата вехнат. Ето пак Борис:
Достигнал края на живота, нима е нужно да размисляш? -
През която и врата на камъка да влезеш,
ще намериш в него седнало в гостоприемна поза
Времето.
цитирайИз книга на мълчанието
Животът ни - купчина сол, оставена от боговете
в залива да съхне - отвсякъде вълни,
които я размиват... вода отвсякъде,
която я превръща в сълзи.
и още едно, което се отнася до така характерния за обичайното фокусирано състояние на човешкия ум край. Какъвто и да е той. Обичам тези финали - те бележат прииждане на новост. Не ги боли розите - плодът расте, когато венчелистчетата вехнат. Ето пак Борис:
Достигнал края на живота, нима е нужно да размисляш? -
През която и врата на камъка да влезеш,
ще намериш в него седнало в гостоприемна поза
Времето.
Благодаря ти.
цитирайsestra написа:
те са си направо хайку. И аз искам нещо от друг да ти цитирам тук - нека е от един човек, когото приемам за свой учител. Борис Христов
Из книга на мълчанието
Животът ни - купчина сол, оставена от боговете
в залива да съхне - отвсякъде вълни,
които я размиват... вода отвсякъде,
която я превръща в сълзи.
и още едно, което се отнася до така характерния за обичайното фокусирано състояние на човешкия ум край. Какъвто и да е той. Обичам тези финали - те бележат прииждане на новост. Не ги боли розите - плодът расте, когато венчелистчетата вехнат. Ето пак Борис:
Достигнал края на живота, нима е нужно да размисляш? -
През която и врата на камъка да влезеш,
ще намериш в него седнало в гостоприемна поза
Времето.
Из книга на мълчанието
Животът ни - купчина сол, оставена от боговете
в залива да съхне - отвсякъде вълни,
които я размиват... вода отвсякъде,
която я превръща в сълзи.
и още едно, което се отнася до така характерния за обичайното фокусирано състояние на човешкия ум край. Какъвто и да е той. Обичам тези финали - те бележат прииждане на новост. Не ги боли розите - плодът расте, когато венчелистчетата вехнат. Ето пак Борис:
Достигнал края на живота, нима е нужно да размисляш? -
През която и врата на камъка да влезеш,
ще намериш в него седнало в гостоприемна поза
Времето.
на различни моменти от живота... копнеж по невероятния дъх на розата,
тъга по нещо отминало, усещане за преходност... чувства и мисли,
вплетени в чудесно хайку.
...Можеш ли да се смириш
и да чакаш..
Вчера чаках, вярвайки.
Днес отново пада тъга,
как да вярвам, че утре?...
Удоволствие е да спирам при теб, Факти...
Хубава вечер !
цитирайтъга по нещо отминало, усещане за преходност... чувства и мисли,
вплетени в чудесно хайку.
...Можеш ли да се смириш
и да чакаш..
Вчера чаках, вярвайки.
Днес отново пада тъга,
как да вярвам, че утре?...
Удоволствие е да спирам при теб, Факти...
Хубава вечер !
*
Раздяла
и е пълно сърцето с тъга..
Като бели облаци
в мъгливото разстояние
и ти скоро ще се стопиш..
*
Можеш ли да се смириш
и да чакаш..
Вчера чаках, вярвайки.
Днес отново пада тъга,
как да вярвам, че утре?..
цитирайРаздяла
и е пълно сърцето с тъга..
Като бели облаци
в мъгливото разстояние
и ти скоро ще се стопиш..
*
Можеш ли да се смириш
и да чакаш..
Вчера чаках, вярвайки.
Днес отново пада тъга,
как да вярвам, че утре?..
Докоснахте ме!
Поздравления!
Литатру
цитирайПоздравления!
Литатру
Поздрави за аромата на рози...и нежно и премесено с тъга...
цитирайи милувка и сълзи са твоите думи...
вчера бе роза
днес само спомен в хербарий
и реликва в сърцето..
цитирайвчера бе роза
днес само спомен в хербарий
и реликва в сърцето..
litatru написа:
Докоснахте ме!
Поздравления!
Литатру
Поздравления!
Литатру
metlichina написа:
и милувка и сълзи са твоите думи...
вчера бе роза
днес само спомен в хербарий
и реликва в сърцето..
вчера бе роза
днес само спомен в хербарий
и реликва в сърцето..