Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Постинг
19.01.2016 01:12 -
Изгубени
Автор: faktifakti
Категория: Изкуство
Прочетен: 1436 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2016 21:42
Прочетен: 1436 Коментари: 6 Гласове:
13
Последна промяна: 19.01.2016 21:42
***
Облачни устни залеза целуват
за последно, и вълната махва
на брега за сбогом.
Лодка без весла отплава,
ужким мимоходом,
следвана от парашути -
глухарчета, подмятани от вятър,
изгубени в мъгла другарчета..
Заспи. Корубата е плаващ остров.
Там живеят във зелено,
имат и коне, и хоризонт,
и костенурков морски път.
Дърветата не се целуват за последно,
преди със брадви да се отсекат..
Небето е намазано с червено
и пътят някакси блести до лъскав,
дали от мокрите следи солени
или от шарените щрихи,
безкрайно уморен е.
До кея стига и от там потъва
при арфата със скъсаните струни.
И никой не видя смъртта,
защото бе безлуние..
А този фрагмент е като кристал - хармония, плътност и чистота.
Небето е намазано с червено
и пътят някакси блести до лъскав,
дали от мокрите следи солени
или от шарените щрихи,
безкрайно уморен е.
До кея стига и от там потъва
при арфата със скъсаните струни.
цитирайНебето е намазано с червено
и пътят някакси блести до лъскав,
дали от мокрите следи солени
или от шарените щрихи,
безкрайно уморен е.
До кея стига и от там потъва
при арфата със скъсаните струни.
Последен ден, последна нощ, отплуване - възнасяне на пух ефирен от глухарче, сън - в залез смъртно уморен, червен - беззвучен и безлунен час - о да, и чувство на печал...
Отива ти вглъбението и тъгата, мила Факти! Поздрави!
цитирайОтива ти вглъбението и тъгата, мила Факти! Поздрави!
вълшебни са със своите пътувания
цитирайsestra написа:
А този фрагмент е като кристал - хармония, плътност и чистота.
Небето е намазано с червено
и пътят някакси блести до лъскав,
дали от мокрите следи солени
или от шарените щрихи,
безкрайно уморен е.
До кея стига и от там потъва
при арфата със скъсаните струни.
Небето е намазано с червено
и пътят някакси блести до лъскав,
дали от мокрите следи солени
или от шарените щрихи,
безкрайно уморен е.
До кея стига и от там потъва
при арфата със скъсаните струни.
donchevav написа:
Последен ден, последна нощ, отплуване - възнасяне на пух ефирен от глухарче, сън - в залез смъртно уморен, червен - беззвучен и безлунен час - о да, и чувство на печал...
Отива ти вглъбението и тъгата, мила Факти! Поздрави!
Отива ти вглъбението и тъгата, мила Факти! Поздрави!
Смъртта не се вижда. Тя се усеща.
И въпреки тъгата, която се изцежда от редовете,
животът продължава, макар че пътят е потънал,
защото изгревът обагрил е небето в червено.
цитирайИ въпреки тъгата, която се изцежда от редовете,
животът продължава, макар че пътят е потънал,
защото изгревът обагрил е небето в червено.
kvg55 написа:
Смъртта не се вижда. Тя се усеща.
И въпреки тъгата, която се изцежда от редовете,
животът продължава, макар че пътят е потънал,
защото изгревът обагрил е небето в червено.
И въпреки тъгата, която се изцежда от редовете,
животът продължава, макар че пътят е потънал,
защото изгревът обагрил е небето в червено.
