Най-четени
1. apollon
2. radostinalassa
3. iliaganchev
4. kvg55
5. reporter
6. zahariada
7. demograph
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. varg1
11. iw69
12. wonder
13. grigorsimov
14. leonleonovpom2
2. radostinalassa
3. iliaganchev
4. kvg55
5. reporter
6. zahariada
7. demograph
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. varg1
11. iw69
12. wonder
13. grigorsimov
14. leonleonovpom2
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. ambroziia
8. dobrota
9. milena6
10. donkatoneva
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. ambroziia
8. dobrota
9. milena6
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. iw69
6. rosiela
7. kalpak
8. savaarhimandrit
9. dokito
10. varg1
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. iw69
6. rosiela
7. kalpak
8. savaarhimandrit
9. dokito
10. varg1
Постинг
26.08.2016 00:38 -
Дете
Автор: faktifakti
Категория: Изкуство
Прочетен: 4676 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2016 18:43
Прочетен: 4676 Коментари: 17 Гласове:
22
Последна промяна: 26.08.2016 18:43
***
Когато бях едно дете,
играех коленичил в пясъка
и гледах как през пръстите тече,
от залеза окъпан в блясъка.
Седях и правех стъпки на игра,
отгоре на прахта на пътя.
И наблюдаваше ме моята звезда,
как целувам въздуха с възхита.
А после легнал в лятната трева,
си дрънках леко на китарата.
И струните трепереха като крила,
а здрачът във косата ми отмаряше.
И в езеро нагазил до прасците,
ловях със малките си пръсти облаци.
А те се криеха, проблясвайки в мъглите
и аз разчитах с усет тайните им знаци.
На пръсти се разхождах сред цветя,
внимавах с трепет да не ги настъпя.
И гледаше ме котката с възхита,
в тичинките ароматни как се къпя.
Дори овцете хранех с плам,
а те ме гледаха въодушевено.
И как пораснах сам не знам,
но винаги детето ще е в мене ..
Българите говорят славянски, но са по-бл...
Зърно, ракети, мини: англосаксонците се ...
Късна есен(от къде идват мечтите)
Зърно, ракети, мини: англосаксонците се ...
Късна есен(от къде идват мечтите)
Познал, че човек е най човек в играта.
цитирай
2.
katara -
тва беше Връхта Ево Севова...просто за Злат. страници на Световната съкровищница!!
26.08.2016 09:19
26.08.2016 09:19
Дори овцете хранех с плам,
а те ме гледаха въодушевено.
И как пораснах сам не знам,
но вече не приличам на самия мене ..
цитирайа те ме гледаха въодушевено.
И как пораснах сам не знам,
но вече не приличам на самия мене ..
nalia написа:
Познал, че човек е най човек в играта.
едните да преживят, другите да светят,
кому каквото му е нужно :)
цитирайкому каквото му е нужно :)
katara написа:
Дори овцете хранех с плам,
а те ме гледаха въодушевено.
И как пораснах сам не знам,
но вече не приличам на самия мене ..
а те ме гледаха въодушевено.
И как пораснах сам не знам,
но вече не приличам на самия мене ..
Не мога да оставя детето да порасне!
Няма сила на земята или извън нея, която да ме принуди :))
Стихът е разкошен!
Поздрави!
цитирайНяма сила на земята или извън нея, която да ме принуди :))
Стихът е разкошен!
Поздрави!
Благодаря за чудесния поздрав
цитирайvesever написа:
Не мога да оставя детето да порасне!
Няма сила на земята или извън нея, която да ме принуди :))
Стихът е разкошен!
Поздрави!
Няма сила на земята или извън нея, която да ме принуди :))
Стихът е разкошен!
Поздрави!
С възрастта хората се променят. Порастването е неизбежно,
но някъде в дълбокото детското остава непокътнато.
И идват дни, когато съзнателно или не се връщаш към това
кътче, за да си вземеш от този най-чист огън. С една дума
винаги има добри шансове за стопляне! Последните два реда
ми приковаха вниманието - ако добре се търсиш със сигурност
ще се откриеш, дори на пръв поглед да ти изглежда трудно постижимо!
Поздрав за хубавия стих и хубави почивни дни! :)
цитирайно някъде в дълбокото детското остава непокътнато.
И идват дни, когато съзнателно или не се връщаш към това
кътче, за да си вземеш от този най-чист огън. С една дума
винаги има добри шансове за стопляне! Последните два реда
ми приковаха вниманието - ако добре се търсиш със сигурност
ще се откриеш, дори на пръв поглед да ти изглежда трудно постижимо!
Поздрав за хубавия стих и хубави почивни дни! :)
анонимен написа:
ти е по-грапаво. Вероятно защото така трябва. Детето не е перфекционист, а овце, преживи плам - това е класически пасторал :)
който желае да се върне за малко в детството си :)
поздрави и усмивки
цитирайпоздрави и усмивки
mystiquewoman написа:
С възрастта хората се променят. Порастването е неизбежно,
но някъде в дълбокото детското остава непокътнато.
И идват дни, когато съзнателно или не се връщаш към това
кътче, за да си вземеш от този най-чист огън. С една дума
винаги има добри шансове за стопляне! Последните два реда
ми приковаха вниманието - ако добре се търсиш със сигурност
ще се откриеш, дори на пръв поглед да ти изглежда трудно постижимо!
Поздрав за хубавия стих и хубави почивни дни! :)
но някъде в дълбокото детското остава непокътнато.
И идват дни, когато съзнателно или не се връщаш към това
кътче, за да си вземеш от този най-чист огън. С една дума
винаги има добри шансове за стопляне! Последните два реда
ми приковаха вниманието - ако добре се търсиш със сигурност
ще се откриеш, дори на пръв поглед да ти изглежда трудно постижимо!
Поздрав за хубавия стих и хубави почивни дни! :)
Точно в целта! Ами, върнах се, Евичка... Една част от нас, най-хубавата и чистата, все си остава там, в детството. Прегръдки!
цитирайfaktifakti написа:
анонимен написа:
ти е по-грапаво. Вероятно защото така трябва. Детето не е перфекционист, а овце, преживи плам - това е класически пасторал :)
по каменист морски бряг... Или в плитка речица.
прегръдки
цитирайmakont написа:
Точно в целта! Ами, върнах се, Евичка... Една част от нас, най-хубавата и чистата, все си остава там, в детството. Прегръдки!
sestra написа:
по каменист морски бряг... Или в плитка речица.
faktifakti написа:
анонимен написа:
ти е по-грапаво. Вероятно защото така трябва. Детето не е перфекционист, а овце, преживи плам - това е класически пасторал :)
по каменист морски бряг... Или в плитка речица.
остава толкова жив, толкова чист и откровен...
толкова истински - изключителна образност и усещане.
Поздрави, Факги !
цитирайтолкова истински - изключителна образност и усещане.
Поздрави, Факги !
Аз пък си харесах възхитената котка - много!
На пръсти се разхождах сред цветя,
внимавах с трепет да не ги настъпя.
И гледаше ме котката с възхита,
в тичинките ароматни как се къпя.
Благодаря за този образ и за свежата емоция в стиховете за детството! Поздрави, Факти!
цитирайНа пръсти се разхождах сред цветя,
внимавах с трепет да не ги настъпя.
И гледаше ме котката с възхита,
в тичинките ароматни как се къпя.
Благодаря за този образ и за свежата емоция в стиховете за детството! Поздрави, Факти!
stela50 написа:
остава толкова жив, толкова чист и откровен...
толкова истински - изключителна образност и усещане.
Поздрави, Факги !
толкова истински - изключителна образност и усещане.
Поздрави, Факги !
donchevav написа:
Аз пък си харесах възхитената котка - много!
На пръсти се разхождах сред цветя,
внимавах с трепет да не ги настъпя.
И гледаше ме котката с възхита,
в тичинките ароматни как се къпя.
Благодаря за този образ и за свежата емоция в стиховете за детството! Поздрави, Факти!
На пръсти се разхождах сред цветя,
внимавах с трепет да не ги настъпя.
И гледаше ме котката с възхита,
в тичинките ароматни как се къпя.
Благодаря за този образ и за свежата емоция в стиховете за детството! Поздрави, Факти!
Търсене
За този блог
Гласове: 23939
