***
Окото на бурята
прецежда през зеницата път.
Светкавиците набраздяват ириса,
но се търкаля то в светът..
И те упойва на озона мириса..
Боли от тътена в ухото,
на коленичил в зов за помощ глас.
И се задъхваш от усещане, когато
тайфунът те прегръща във екстаз..
Но ти с писалката завихряш мрака,
и се закриваш под табун  с коне,
копитата им в мозъка ти тракат
до аленост на твоето небе..
До отказ от последната надежда,
когато всичко стане бяло.
И ти си само теменужен ирис,
след бурята, в око на обектива
оцеляло..

смалява ни до същност, поезия.

Много образно! А завихрянето на мрака за мен беше много осезаемо и се усетих под табуна с коне. Поздрав!

Каква буря преживях преди време при моята река - неземно, величествено усещане. Специално отидох и чаках бурята. Направо бях при Боговете!
Имах едно стихо за бурята - ще го напиша тук, ако е уместно.
Kакви спомени!
Благодаря ти, Ева!
.........................
Таях Мечта от много време -
При тихата ми и добра Река
Дъждът да завали, да слее -
Небесната и Земната Вода
Небето и Земята да танцуват заедно -
Под ритъма на пролетния Дъжд
И с чистия си аромат треви омайни -
Цялата Вселена да дарят
Приседнах на брега, зачаках кротко -
Слънцето погали хребета игриво
Вятърът довя отнейде отвисоко -
Пера на Ангели, песни на Самодиви
Гръмки гласове отекнаха във Небесата -
Причерня навред, земята стихна
Диви патици се устремиха над реката -
И във убежищата си се скриха
Дъждът пое в обятията си тревите -
Във вихрен танц ги силно завъртя
В танца им се съживиха пак Душите -
А аз облегната на моя бряг стоях
Гледах тихо черното Небе -
Попивах жадно всеки звук и песен
На Земни и Небесни светове -
И в Ритъма им светъл се понесох
Дъждът намокри моето лице -
Докосна с топли пръсти и косата
А аз танцувах като палаво Дете -
В очите ми - огряла Светлината
Гласът, отекнал от Небето -
Се вряза в моето Сърце
И аз оставам тук, където -
Съм винаги танцуващо Дете
.....................................

Красиво е.
Поздрави. :)

благодаря и поздрави :)

била си една огромна емоция под въздействието на бурята.
и с душевните бури е почти така :)
поздрави

планинска.

Като белия лист, безоблачен и тих колкото в окото на бурята:)

Да, аз съм по дългите описания...
Душевни бури се опитвам да избягвам, защото на моменти душата ми е уморена...но се случват...случват се...
:)

при мен са трудни
никой не може да се застрахова срещу душевни бури
лека нощ:)

Не мога да си обясня защо, откакто прочетох стихотворението ти, ми звучи ето тази песен. Няма логика, нито връзка с бурята...но..ти я пращам, инак ще ме преследва.)))
Да, съдбата понякога ни праща бури, вярно е...и аз минах през доста тежки неща, дори като се обърна назад, се чудя как съм ги понесла.
Обаче явно имаме повече сила, отколкото си мислим, че имаме...
А и в последствие си изградих устойчивост, защото твърде много държа на мира и хармонията.
Уча се да боря бурите с мир. Което не е от най-лесните неща на Земята, но е разкошно, когато се получи. Усещането ми е неземно :)
Ведър ден, Ева!