Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
13.09.2016 00:49 -
Изхода на света
***
Стане ли въпрос къде сме ние
моите очи се изравняват с твоите
и няма смисъл да се крием..
Не настъпвай -
ще се порежеш на равенството
и глътка болка ще изпиеш..
Знам ти искаш
да се приберем в твоя дом.
Но на улица "дъжд" няма билети
за твоя автобус,
а как да дойда вървешком..
Ще ти нарисувам на лист
изпълненост и наши портрети.
Закачи ги на стената като амулети..
Мълчи, аз няма да позволя да заспиш.
Прозореца ти само отвори,
да влезна в теб, докато ме изчерпиш..
Ти своенравна безгрешност,
лебедова моя беда,
далечен път по спешност,
безнадеждна пирова победа..
Навярно се плашиш от горящия студ,
от изхода на света,
от моите нюанси в ранното утро,
когато сме безащитни в съня..
От тайния смисъл на "ние",
очите ни полират телата до блясък
с взиране..
Научихме се да летим,
да падаме и пак да се издигаме,
но някак без да искаме умираме..
Колесницата ни вози плавно
към вратата с надпис "ние",
намери ключа за бога,
преди ключалката в небето
да се скрие..
Чудесно е в тупика на днешния свят да имаш изход за дъждовното "ние"- и изход, и вход! Поздрави, Факти!
цитирайПътечката, която струва ми се отговаря по красота на това ти стихотворение.
цитирайФиналът е разбиващ.
А стихотворението ти ми напомни за един мой сън. Двама човека стояха на брега на морето. Жената с мокра коса, любеха се, а сетне излетяха с едни прозрачни криле, много особени, няма такива криле в "реалността".
После разбрах, че жената съм аз, когато вече бях излетяла.
Цялостната атмосфера на стихотворението ти ми върна този сън.
Благодаря ти, Ева!
Прекрасно е.
цитирайА стихотворението ти ми напомни за един мой сън. Двама човека стояха на брега на морето. Жената с мокра коса, любеха се, а сетне излетяха с едни прозрачни криле, много особени, няма такива криле в "реалността".
После разбрах, че жената съм аз, когато вече бях излетяла.
Цялостната атмосфера на стихотворението ти ми върна този сън.
Благодаря ти, Ева!
Прекрасно е.
Фройд ще оживее от твоята психоанализа ,весеверке....
цитирай