***
Днес въртя вместо обръч
луната на кръста си
за тънка талия на чувствата.
А щом се изморя сядам
на портокаловия резен изкусно
и съзерцавам
розовия кон на утрото,
докато две котки още спят 
в деколтето ми мекото,
докато съм обвита
в белтък от яйце,
докато съм на покрива
на света, с очи на дете
и рисувам с поглед зора,
в най- краткия миг на сега..
А влакът - живот е
просто един кларинет,
който свири по релсите
сигурен в себе си и напет.
А аз разнасям кошница с грозде,
изцеждам си сок
и котките  облизват,
стичащите се струйки по тях
в най- изтънчени пози,
готови за грях..
Сега не ме прегръщайте ангели,
докато свиря,
не ме галете с крила,
защото в такива моменти
искам да съм абсолютно сама.
Наблюдавайте
хамелеоновата ми кожа
и котешки зеници,
и китките ми заключени
във безсъници..
Къпиновите ми устни шептят -
маска с ветрило
е днешният свят,
жажда за чувственост
в тишината,
роза докосваща
безмълвно бедрата,
невинност невидима
в бели къдели,
ръце в застиналост,
треперещи пръстите сплели.
И прасковен цвят,
някъде там върху скулите,
на зазоряване,
когато ангелите заспят
в молекулите..

се видях на покрива на света, с очи на дете...
много хубаво...

детето расте до небето, а котките споделят ласки с въздуха. Много нежно стихотворение - като за медитиране.
https://www.youtube/watch?v=9ZLjiaGJyhI

Страхотно е.