***
Той не е годен за консумация,
защото е жилав от дългите бягства.
По тялото му има водорасли
и скелети на изядени риби.
Има счупени устни
от глозгане на крила
и вкусът му е терпентинов
от опити да съхранява птици.

Той нажежава жиците,
за да гони лястовици.
А когато на езика му
падне сняг от самота,
плюе мрачно
градушка от нерви и
кръвта му замръзва
в скулптурите на пожертвани
женски същности.

Той е капризен нож
и жертвоприносително разпаря
любимата си Мечта
в купа с врящо безверие.
А  косата й от коприна
пада на глезените му.
Нанизва нежния й глас
на колана си.
И казва:
"Скъпа, не мога да ти помогна -
трябва да умреш.
Не успя да оцелееш
във водата вряла на лисиците."

И етерът е с вкус на ужас.
А той с нестабилни стъпки
се насочва пак към трона си
в утре.
Звездите от косите й,
на глезените му блещукат..

Царицата на неговия Рай
отива в нов пейзаж,
в ново име за копнеж.
И го оставя сам
с интелекта му.
А интелектът  всяка кост огризва,
от тялото му изтощено.
И само хрускане отеква
в тишината..

Това ми е любимото,писано от теб нищо,че е със сменено заглавие.

да те изхрускам за закуска?...

дали всичко минава и заминава като вода ..
отговорът ме радва.
благодаря на теб и на всички с избирателна памет:)
хубав ден

Хубав ден, поете:)

поставят всички рибки на лиричния герой. Иска да притежава, без да дава. Обречен на самота от собствения егоизъм.
Хубава седмица, Факти!

съществува заради белите петна в съзнанието на тези, които е познавал. Името и на двете явления е отхвърляне.

Поздрави и от мен.

"Не бъди сладък – в противен случай може да те изядат. Не бъди горчив – в противен случай може да те изплюят."

Консумативно някак...

Той не е годен за консумация....
но дошла дзмията (тази мъдрата) и казала :
... Никак няма да умрете;
И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде

всички яли пили и се веселили три дни и три нощи :) ))))))))))))))))))))))))