Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. sparotok
8. planinitenabulgaria
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. sparotok
8. planinitenabulgaria
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
10.11.2016 14:28 -
Затвори ме в пейзаж на картина
Автор: faktifakti
Категория: Изкуство
Прочетен: 7019 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 11.11.2016 13:50
Прочетен: 7019 Коментари: 21 Гласове:
15
Последна промяна: 11.11.2016 13:50
***
Затвори ме в пейзаж на картина,
с плачеща върба над пресъхващо езеро.
Аз ще виждам как свети ръката ти
и като време по челото ти ще премина.
Ти ще влезеш до кръст с кожата си в папрати,
да разчетеш с неми устни руините ни минали.
Кръстовете полегнали, ще повдигнеш,
за да мога покрай тях да премина..
На четири крака пълзи гордостта
и търси с език края на мрака.
Заобикаля онази колона божествена,
с битките горе, вкопчени в трона..
Знам в краката ми с грива ще легнеш,
аз ангелски с пръсти ще те погаля.
И прегърбен с тояжка ще тръгне животът,
а сянката му на сбогом ще ни прегаря..
Всички бели и черни моменти
ще пладнуват до стената на сянка,
после много бавно ще ни намерят
и ще ни вкаменят с аргументи..
Не недей се усмихвай в покоя,
моят меч се пречупи в твоята четка.
Над пресъхващо езеро в зноя,
се изронва върбата до клетка..
Създаваш наистина уникална, незабравима поезия, напомняща ми сюрреалистичните платна на Салвадор Дали!
цитирайи може би не е нужно... всяка дума - чувство, мисъл, послание.
Както ти умееш по невероятен начин...
...И прегърбен с тояжка ще тръгне животът,
а сянката му на сбогом ще ни прегаря...
Поздрави !
цитирайКакто ти умееш по невероятен начин...
...И прегърбен с тояжка ще тръгне животът,
а сянката му на сбогом ще ни прегаря...
Поздрави !
Достатъчно е объркан. Както света.
Успокой се. Макар че, ти си спокойно същество.
Все още има тоалетна хартия. Трипластова. :)
Ти си оранжево, а аз съм на последните крачки
между
съвършенството и
незнанието.
Ти си дълбочина, аз съм желязо, което изгаря.
В геометрията на очакване
за неизбежното
Всепроникване.
Ти си пространство, а аз съм море,
Удивено от пясъка.
Ти си платно - от неизвестна коприна,
Която аз искам да сдипля, грижливо
Или безразборно и хаотично
Да смачкам,
Преди да разкъсам всяко
Понятие.
Ти си война, аз съм кръвта, доказваща
Невъзможността
За победа,
въпреки всичкото знание.
Ти си нощта, аз съм обятие.
цитирайУспокой се. Макар че, ти си спокойно същество.
Все още има тоалетна хартия. Трипластова. :)
Ти си оранжево, а аз съм на последните крачки
между
съвършенството и
незнанието.
Ти си дълбочина, аз съм желязо, което изгаря.
В геометрията на очакване
за неизбежното
Всепроникване.
Ти си пространство, а аз съм море,
Удивено от пясъка.
Ти си платно - от неизвестна коприна,
Която аз искам да сдипля, грижливо
Или безразборно и хаотично
Да смачкам,
Преди да разкъсам всяко
Понятие.
Ти си война, аз съм кръвта, доказваща
Невъзможността
За победа,
въпреки всичкото знание.
Ти си нощта, аз съм обятие.
Всичко останало.
цитирайНе картина, а 3D филм станало този път :)
цитирайРоптая,защото днешният ти стих ме натъжава нерегламентирано.Майсторско въздействие,ужасяваща образност,Факти.
Поздрави. :)
цитирайПоздрави. :)
необятността на Дали.
за мен е чест ако успявам понякога да докосна струните на читателите си.
цитирайза мен е чест ако успявам понякога да докосна струните на читателите си.
batogo написа:
Създаваш наистина уникална, незабравима поезия, напомняща ми сюрреалистичните платна на Салвадор Дали!
ни диктува през пръстите.
благодаря ти
цитирайблагодаря ти
stela50 написа:
и може би не е нужно... всяка дума - чувство, мисъл, послание.
Както ти умееш по невероятен начин...
...И прегърбен с тояжка ще тръгне животът,
а сянката му на сбогом ще ни прегаря...
Поздрави !
Както ти умееш по невероятен начин...
...И прегърбен с тояжка ще тръгне животът,
а сянката му на сбогом ще ни прегаря...
Поздрави !
е величина за недостижимост. да не си решил да издаваш книга, съдейки по кампанията ти.
да, спокойно изгризвам себе си.
цитирайда, спокойно изгризвам себе си.
eboa написа:
Достатъчно е объркан. Както света.
Успокой се. Макар че, ти си спокойно същество.
Все още има тоалетна хартия. Трипластова. :)
Ти си оранжево, а аз съм на последните крачки
между
съвършенството и
незнанието.
Ти си дълбочина, аз съм желязо, което изгаря.
В геометрията на очакване
за неизбежното
Всепроникване.
Ти си пространство, а аз съм море,
Удивено от пясъка.
Ти си платно - от неизвестна коприна,
Която аз искам да сдипля, грижливо
Или безразборно и хаотично
Да смачкам,
Преди да разкъсам всяко
Понятие.
Ти си война, аз съм кръвта, доказваща
Невъзможността
За победа,
въпреки всичкото знание.
Ти си нощта, аз съм обятие.
Успокой се. Макар че, ти си спокойно същество.
Все още има тоалетна хартия. Трипластова. :)
Ти си оранжево, а аз съм на последните крачки
между
съвършенството и
незнанието.
Ти си дълбочина, аз съм желязо, което изгаря.
В геометрията на очакване
за неизбежното
Всепроникване.
Ти си пространство, а аз съм море,
Удивено от пясъка.
Ти си платно - от неизвестна коприна,
Която аз искам да сдипля, грижливо
Или безразборно и хаотично
Да смачкам,
Преди да разкъсам всяко
Понятие.
Ти си война, аз съм кръвта, доказваща
Невъзможността
За победа,
въпреки всичкото знание.
Ти си нощта, аз съм обятие.
споко
цитирайeboa написа:
Всичко останало.
coacoa11 написа:
Не картина, а 3D филм станало този път :)
от директната сила на въздействие на стиховете ти,
но стискам зъби
спокойна нощ
цитирайно стискам зъби
спокойна нощ
анонимен написа:
Роптая,защото днешният ти стих ме натъжава нерегламентирано.Майсторско въздействие,ужасяваща образност,Факти.
Поздрави. :)
Поздрави. :)
обичам върбите.. богато на образи и чувства стихотворение...
и моите аплодисменти за теб, Евичка..
цитирайи моите аплодисменти за теб, Евичка..
не искам да натъжавам никого
цитирайmariniki написа:
обичам върбите.. богато на образи и чувства стихотворение...
и моите аплодисменти за теб, Евичка..
и моите аплодисменти за теб, Евичка..
Но и не е радостно - като истинско обичане.
цитирайсе нарича самурай
цитирайsestra написа:
Но и не е радостно - като истинско обичане.
Много,много интересно!
цитирайshtaparov написа:
Много,много интересно!
неповторимо...
цитирайmariniki написа:
неповторимо...
ще те чета на глътки, защото определено много ми харесва твоята поезия, а аз съм от скоро тук. Ще наваксам обаче!!!
цитирай
