Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
21.01.2017 23:03 -
Есетрата с корона
Автор: faktifakti
Категория: Изкуство
Прочетен: 3118 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 21.01.2017 23:21
Прочетен: 3118 Коментари: 9 Гласове:
18
Последна промяна: 21.01.2017 23:21
***
Когато отворих консервата- книга с отварачката си "чук и сърп", Есетрата изскочи от червения сос, плесна с хриле и ми се озъби : "Закъсня"! Главата лук се разполови и джобният часовник зацъка от смъдящата й половина, а сълзите ми потекоха в поток, по който Есетрата отплува с мен, хванат за опашката й. Едва не съборихме дървената пианистка, която държеше на коленете си роял, свирейки химна на нашето потегляне, тъй като минахме между краката й. Промъкнахме се и между коленичилите колоси -скали, които бяха застинали във вечна целувка. Израснали дървета цъфтяха по прасците им , а на нейния и неговия перчем се вееха зелени клонки, увенчавайки вечната им обич. Всъщност те бяха портала към океана.
А над океана се носеше подводна мина с висящ мек фотьойл. На него подремваше принцеса и Есетрата подскочи, за ужас на летящите наоколо стражи -щъркели, наниза короната и цопна обратно. А принцът получи инфаркт, защото не можеше да се ожени вече за принцеса без корона и от сърцето му поникна цъфнала алена роза. Бившата принцеса все пак се потопи с безжизнения, отказал се от нея псевдо принц в дълбините, където се надяваше да промени следващото им съвместно съществуване.
Нашият поток се изля и втвърди в свещена свещ и се наложи да вървим. Есетрата остана в тяло на жена с вирнато дупе, аз полетях над нея, да й пазя сянка, за да не изгори от пламъка на свещта. Целта ни се оказа розетката около пламъка. Любувах се на следите й от малките стъпала, които оставяше по пясъка на пътеката. Леко му завиждах, защото гъделичкаше отдолу нежната й кожа. Но тя бе заключила белия гълъб в клетката от ребрата си и съсредоточено си правеше стъпка след стъпка..
Спомних си , когато беше малка, а аз бял заек в скута й. Галеше ме с часове, обличаше кучето в бяла рокличка, а на гълъба обуваше златни обувчици, защото бе боядисала всяко негово перце - алено. Играехме в шахматната стая и си измисляхме ходове за виртуозност на играта. Дегизирахме се като владетели на света, тя обличаше пищна тога с всички континенти, държеше вместо жезъл сребърна лъжица, аз -преспапието й с живи рози, а съдбата в тъмно синьо - подводната мина, която тогава бе само играчка, гледахме умно и ни убягна момента, когато кучето се превърна в дявол , кърмещ рогати прасенца.. Така и не разбрахме кога пораснахме, кога небето се набъка с гарвани и откъде поникна огромната гъба кланица, която ни погълна със спорите си и ни разпръсна в този свят..
Още помня безгрижната й усмивка, бисерните зъби и въпросителната кукичка, на която се улови. Аз се засилих да я спасявам, но тайфунът ме сграбчи с огромната си ръка и ме запокити в необята..Знаех че очите й са различни и когато започнаха да валят изумрудените балончета разбрах , че тя се бори за живота си. Започнах да я търся и да я събирам късче по късче в преспапието , вярвайки, че ще я сътворя отново..
Събирах я перце по перце, семе по семе, събирах косъм по косъм плитките й, правех къщички за разпилените й мечти, четях приказки на звездите, за да й ги прошепнат, защото приказките я правеха силна. Така я събрах на дъното на океана , но тя ми отказа да се върне обратно с мен. Яздеше в долния свят едно сърне с червена панделка на врата и не й пукаше за нищо. Бе превърнала сърцето си в сокол с верига за китката си и го хранеше с червеноперки. Тогава откраднах въдицата й, сложих за стръв любимата й пеперуда и я улових. Тя се мяташе ожесточено, мразеше ме и се наложи да я превърна в Есетра. Затворих я в консервата- книга и я разнасях с мен, докато не дойде момента да отворя капака с отварачката, за да изскочи.
Сега летя над нея, пазя й сянка , за да стигнем до розетката около пламъка на спасителната свещ..
от кучето такива неща... ах, ти гъбо кланице.
На гъбата говоря.
цитирайНа гъбата говоря.
sestra написа:
от кучето такива неща... ах, ти гъбо кланице.
На гъбата говоря.
На гъбата говоря.
Цял ден мога да си го чета:)
цитирайМного цветно е при теб!
Поздрави, Ева!
цитирайПоздрави, Ева!
мога ли да те нарека..Баронеса Мюнхаузен..
или...Сестрата на братя Грим...
обожавам твоята фрагментация, знаеш...
хил ..хил..хил.:)))
цитирайили...Сестрата на братя Грим...
обожавам твоята фрагментация, знаеш...
хил ..хил..хил.:)))
nalia написа:
Цял ден мога да си го чета:)
vesever написа:
Много цветно е при теб!
Поздрави, Ева!
Поздрави, Ева!
хохохо
цитирайkatara написа:
мога ли да те нарека..Баронеса Мюнхаузен..
или...Сестрата на братя Грим...
обожавам твоята фрагментация, знаеш...
хил ..хил..хил.:)))
или...Сестрата на братя Грим...
обожавам твоята фрагментация, знаеш...
хил ..хил..хил.:)))
приказка за лека нощ! Благодаря, Любима Шехерезада ***
цитирай