Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2017 23:03 - Есетрата с корона
Автор: faktifakti Категория: Изкуство   
Прочетен: 3118 Коментари: 9 Гласове:
18

Последна промяна: 21.01.2017 23:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



***
Когато отворих консервата- книга с отварачката си "чук и сърп", Есетрата изскочи от червения сос, плесна с хриле и ми се озъби : "Закъсня"! Главата лук се разполови и джобният часовник зацъка от смъдящата й половина, а сълзите ми потекоха в поток, по който Есетрата отплува с мен, хванат за опашката й. Едва не съборихме дървената пианистка, която държеше на коленете си роял, свирейки химна на нашето потегляне, тъй като минахме между краката й. Промъкнахме се и между коленичилите колоси -скали, които бяха застинали във вечна целувка. Израснали дървета цъфтяха по прасците им , а на нейния и неговия перчем се вееха зелени клонки, увенчавайки вечната им обич. Всъщност те бяха портала към океана.
А над океана се носеше подводна мина с висящ мек фотьойл. На него подремваше принцеса и Есетрата подскочи, за ужас на летящите наоколо стражи -щъркели, наниза короната и цопна обратно. А принцът получи инфаркт, защото не можеше да се ожени вече за принцеса без корона и от сърцето му поникна цъфнала алена роза. Бившата принцеса все пак се потопи с безжизнения, отказал се от нея псевдо принц в дълбините, където се надяваше да промени следващото им съвместно съществуване.
Нашият поток се изля и втвърди в свещена свещ и се наложи да вървим. Есетрата остана в тяло на жена с вирнато дупе, аз полетях над нея, да й пазя сянка, за да не изгори от пламъка на свещта. Целта ни се оказа розетката около пламъка. Любувах се на следите й от малките стъпала, които оставяше по пясъка на пътеката. Леко му завиждах, защото гъделичкаше отдолу нежната й кожа. Но тя бе заключила белия гълъб в клетката от ребрата си и съсредоточено си правеше стъпка след стъпка..
Спомних си , когато беше малка, а аз бял заек в скута й. Галеше ме с часове, обличаше кучето в бяла рокличка, а на гълъба обуваше златни обувчици, защото бе боядисала всяко негово перце - алено. Играехме в шахматната стая и си измисляхме ходове за виртуозност на играта. Дегизирахме се като владетели на света, тя обличаше пищна тога с всички континенти, държеше вместо жезъл сребърна лъжица, аз -преспапието й с живи рози, а съдбата в тъмно синьо - подводната мина, която тогава бе само играчка, гледахме умно и ни убягна момента, когато кучето се превърна в дявол , кърмещ рогати прасенца.. Така и не разбрахме кога пораснахме, кога небето се набъка с гарвани и откъде поникна огромната гъба кланица, която ни погълна със спорите си и ни разпръсна в този свят..
Още помня безгрижната й усмивка, бисерните зъби и въпросителната кукичка, на която се улови. Аз се засилих да я спасявам, но тайфунът ме сграбчи с огромната си ръка и ме запокити в необята..Знаех че очите й са различни и когато започнаха да валят изумрудените балончета разбрах , че тя се бори за живота си. Започнах да я търся и да я събирам късче по късче в преспапието , вярвайки, че ще я сътворя отново..
Събирах я перце по перце, семе по семе, събирах косъм по косъм плитките й, правех къщички за разпилените й мечти, четях приказки на звездите, за да й ги прошепнат, защото приказките я правеха силна. Така я събрах на дъното на океана , но тя ми отказа да се върне обратно с мен. Яздеше в долния свят едно сърне с червена панделка на врата и не й пукаше за нищо. Бе превърнала сърцето си в сокол с верига за китката си и го хранеше с червеноперки. Тогава откраднах въдицата й, сложих за стръв любимата й пеперуда и я улових. Тя се мяташе ожесточено, мразеше ме и се наложи да я превърна в Есетра. Затворих я в консервата- книга и я разнасях с мен, докато не дойде момента да отворя капака с отварачката, за да изскочи.
Сега летя над нея, пазя й сянка , за да стигнем до розетката около пламъка на спасителната свещ..


Тагове:   есетра,


Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sestra - Не съм очаквала
21.01.2017 23:34
от кучето такива неща... ах, ти гъбо кланице.
На гъбата говоря.
цитирай
2. faktifakti - и аз :)
22.01.2017 00:19
sestra написа:
от кучето такива неща... ах, ти гъбо кланице.
На гъбата говоря.

цитирай
3. nalia - Загубих ума и дума, Еви!
22.01.2017 09:41
Цял ден мога да си го чета:)
цитирай
4. vesever - Много цветно е при теб! Поздрави, ...
22.01.2017 11:39
Много цветно е при теб!
Поздрави, Ева!
цитирай
5. katara - Eva...това е 6 ++++++
22.01.2017 11:45
мога ли да те нарека..Баронеса Мюнхаузен..
или...Сестрата на братя Грим...
обожавам твоята фрагментация, знаеш...
хил ..хил..хил.:)))
цитирай
6. faktifakti - приказка на търкалета :)
22.01.2017 14:54
nalia написа:
Цял ден мога да си го чета:)

цитирай
7. faktifakti - тази зима плаче за фантасмагории
22.01.2017 14:54
vesever написа:
Много цветно е при теб!
Поздрави, Ева!

цитирай
8. faktifakti - забавлявам се , нали знаеш :)
22.01.2017 14:55
хохохо

katara написа:
мога ли да те нарека..Баронеса Мюнхаузен..
или...Сестрата на братя Грим...
обожавам твоята фрагментация, знаеш...
хил ..хил..хил.:)))

цитирай
9. elineli - Ай,
22.01.2017 19:45
приказка за лека нощ! Благодаря, Любима Шехерезада ***
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 3077136
Постинги: 949
Коментари: 9090
Гласове: 23317
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031