Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2017 15:42 - С вкус на близалка
Автор: faktifakti Категория: Изкуство   
Прочетен: 3801 Коментари: 11 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 






***
Обичам да стоя на ръба и косите ми да отлитат с разперени криле и широко отворени човки назад във времето.
Очите ми са ококорени носталгично, скръствам пръсти на гърдите си и се стискам, докато отлетят отвъд хоризонта.
После яхвам сладкото прасе и запрашваме през бонбонената поляна, където бонбоните си подритват захаросани малини
и всички са шарено оцветени.
И както си минавам не се усещам кога се закарфичвам за мишената- близалка, с белезници на китки и глезени, а само с една единствена карфица в сърцето.
Заровете ме застрелват с арбалети, заредени с игли и конците гъделичкат плътта ми, минавайки през нея.
А напръстниците ме изтезават по ходилата с острите си следи от изкривени връхчета, докато ушите на прасето се хилят от постамента на клоуна в ъгъла.
Прасето е мъничко, пухкаво и естествено розово, от най- сладките възможни..
Не че не избягвам на гърба на моята гъсеница, с подвити колена, скрита на завет между пеперудените й крила.
Докато летим през нощните облаци под вторачения лунен поглед, откривам че гъсеницата ми е с глава на Баскет.
Странна трансформация с неопределена цел.
Неопределените цели ми създават усещане за мравучкане между плешките, където трудно достигам с почесване.
Озовавам се не на подходящото място за мен, защото пътят води до хълм за никъде, но така и така съм тук, пускам домашния си любимец змей, да изпепели с дъха си едно малко страхче с наперена шапка с перо.
Перцата на наперените шапки ме дразнят, килнати в неизвестна посока и вечно кандилкащи се, аха да паднат неизвестно къде.
Поради тези причини не правя компромиси със страхчетата и перцата им..
Спомням си един път оставих свободно страхче, което ме затвори в легло с решетки и пусна през прозореца ципокрили жаби и подкачащи химери, превърнати в риби.
Голям зор беше докато регулирам преминаването им през мен до отсрещния прозорец , както и да ги убедя, че са длъжни да продължат, защото нямам време за тях..
Е, гъсеницата ме заведе до кулата с кръжащи ябълки.
Оказа се подкупен приятелски страж.
Сега ми се подмазва от въздуха с вълшебното огледало на лъжата.
А лъжата е по-сладка и от най- сладката ябълка..
Все пак си слагам детската корона от звезди и се пренасям на любимото си дървено конче.
Гушкам най- любимата си мечта, която е с форма на бонбон, обвита с прекрасен лъскав целофанен станиол и ухае ненадминато.
Латерната завърта колелата на кончето, защото смисълът на колелата е във въртеливостта.
Опитоменото зарче опипва с вълшебен захарен бастун плоскостта пред нас за скрити локви, не че не можем да ги преминем, но да не развалят вкусовите ни качества.
Пристигаме.
Надуваемата ми топка от детството е обсебена от охлюв.
Кубчетата, с които научих цифрите на времевото пространство са във владение на Хадес, в мише кожухче и червени очи.
А доминото се е превърнало в небостъргач с неизвестен финал.
Добре че щастливият слон ме издухва с хобота си върху безстрашното новородено сърне.
От гърба му се нарязвам на парчета и сладкия ми сок на перфектна торта, потича по устните на всички вилички, лъжички, ножчета, свещички и най - вече на ужасените сладки с канелен вкус, чиято цел е да поддържат сладост под небцето, когато най-много горчи.
Накрая заспивам като цветна тичинка и усещам как една пчела ме изсмуква с хоботчето си..



Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Бонбонено розово, летежно и сладко ...
20.02.2017 16:54
Бонбонено розово, летежно и сладко завръщане...
И нито дума за шоколад - но май се сетих защо:)))
Поздрави, Факти!
цитирай
2. katara - ева, защо е нужно..
20.02.2017 17:34
неудоббните коменти ,да се игнорират..
това не говори добре
за твоя свободен дух..
инак, аз със моя нямам проблем..
оставам с надежда..
поздрави
Юлия

цитирай
3. faktifakti - сдладичко
20.02.2017 20:36
donchevav написа:
Бонбонено розово, летежно и сладко завръщане...
И нито дума за шоколад - но май се сетих защо:)))
Поздрави, Факти!

цитирай
4. faktifakti - Юлка, не искам да участвам в чужди битки,
20.02.2017 20:39
с оръжия, които не ми допадат на моя територия, за която не съм дала съгласието си :)


katara написа:
неудоббните коменти ,да се игнорират..
това не говори добре
за твоя свободен дух..
инак, аз със моя нямам проблем..
оставам с надежда..
поздрави
Юлия


цитирай
5. sestra - Като
20.02.2017 20:52
рожден ден. И като една любима група...
цитирай
6. faktifakti - дааа
22.02.2017 00:53
sestra написа:
рожден ден. И като една любима група...

цитирай
7. faktifakti - и като една видна лицемерка ще ти кажа,
22.02.2017 00:54
че е много ниско ниво да обиждаш хората,има интелигентни начини да изложиш гледната си точка. освен това аз не харесвам менторството. всеки е свободен да си пише каквото си ще в нета, който иска да го чете:)


katara написа:
4. faktifakti - Юлка, не искам да участвам в чужди битки,
20:39
с оръжия, които не ми допадат на моя територия, за която не съм дала съгласието си :)

цитирай
8. vesever - Сладурско.
22.02.2017 18:57
Сладурско.
цитирай
9. eboa - Твоят вкус, още е във устата
24.02.2017 09:43
без летящи прасета ... Но ако се налага...
цитирай
10. faktifakti - :)
24.02.2017 13:59
vesever написа:
Сладурско.

цитирай
11. faktifakti - без тях . накъде
24.02.2017 14:00
eboa написа:
без летящи прасета ... Но ако се налага...

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 3076246
Постинги: 949
Коментари: 9090
Гласове: 23316
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031