***
В чашата на своето  съзнание
тя балансира равновесие.
А куполът е пълен с птици,
които палят на живота й фенери.
Напукан ли е пътят
или треви пробиват сухата земя,
в посока хоризонт.
Едно дете й пуска гълъб
да търси бряг за пристан.
А тя дочаква пак криле да й пораснат.
На пръсти вдига се
и бавно от земята се отлепва.
И само звън на счупено стъкло
показва че била е тук.

Страхотно,покъртително красиво!
И гълъбът е вярната посока-
но ти го знаеш впрочем,
ти го знаеш! ...
Дано посмееш само да направиш
към друго измерение прескока! ...

местенце си, Симонетка! Радвам се, че си тук :)

Хареса ми. И аз съм за Полет. Без Криле накъде сме...
Поздрави, Ева!