*****
Когато отида на моя пуст плаж
и седна на скалата
с форма на земно кълбо,
слънцето ми изглежда
безкрайно далечно,
небето замайващо високо,
а океана прекалено гладък.
Той е моето безбрежно огледало,
в което наблюдавам самотата
как се плъзга по повърхността,
яхнала сърфа на времето..
Със сол по кожата,
развяла златната си коса
се носи плавно навътре ..
и все по - навътре..
Аз размахвам перки
и отлитам от земното кълбо,
за да я последвам в безкрайността ..

самотата е тъжно наказание за всички

най-самотното занимание...
но има и едно предимство... да достигнеш до мъдри прозрения...
за нещата от живота...
прегръщам те...

Може да се нарече и усамотение, за да не се бърка с онзи вид психоза, който ни е карал да се чувстваме изоставени като малки.