Вървиш по своя кръг.
Бавно без да бързаш.
Като река лъкатушиш през заскрежени поля
и ти кимат крехки кокичета в снега.
А после нежно разцъфва вишна.
И цветовете са по - финни от въздух.
Нацъфтялите клони са като пролетни пуканки за пчелите,
под тях жълти поляни - цяло море.
И погледът се рее възторжено,
минава през алея  дървета, с пухкави розови шапки.
До тях се кипрят люляци в чието лилаво потъваш
и ароматът упоително те унася.
Изведнъж светът позеленява.
Милиони капчици роса целуват нежно всяко стръкче трева.
Като сълзи се спускат
по листенцата на всички клони.
А ручеите ромолят ли ромолят стъпаловидно, по каменисти пътеки.
Поглеждаш удивено,
релефът нежен е, дори на бебето  листенце на леската.
А всяко цвете има уникална форма, цвят
и различно се накланя към земята.
Синее в нежни цветове небето
и капчици божествена енергия приплъзват по най - зелените стъбла.
От пъпчици разпукват макове и мъхесто намигат на света.
В спокойно езеро оглеждат се отново вечните дървета.
В  мъглата сутрин те са някак призрачно красиви..
Тревите гледат с възхищение небето
и облаците плавно им помахват отдалече.
Животът  се изкачва със зелената пътека,
по своя кръгъл път в гората.
И пак затичва с всички водопади.
Със слънчевите зайчета играе.
Засяда в гърлото ти някак странно.
И трудно си поемаш въздух в красотата.
Над облаците виждаш, се издига .
И там е само светлина.
И спуска се стремглаво по своя вечен път ,
отново към земята.
Така отново идва пролетта.

Висока Ода за Пролетта!

- "...Засяда в гърлото ти някак странно.
И трудно си поемаш въздух в красотата."
Благодаря ти Факти!

пролетни пуканки за пчелите, как ти хрумна! Невероятна ода за пролетта, изпълни ме с настроение. Усмихната седмица!

И си представих пчелите как полудяват по тях.
Усмихната седмица и благодаря.

А какви ли са пуканките за дърветата през есента? :)

много красиво поетично усещане за пролет...

Като сълзи се спускат
по листенцата на всички клони... просто прелест...

поздравяма те...

през струящите ти слова за събуждането на земята. Видях и бебето листенце :) Заради тях отдавна си наричам зеленото на пролетта бебешко зелено, бях писала нещо, забравила съм.

Прочетох си го в смълчаното на нощта (пак) и ме изпълни чувство
на пробуждане... тъй дълго копняно и визуализирано...
... в студеното на зимата...
Когато успея да се изолирам от звуците на деня
усещанията ми се изострят и сякаш Чух като речен шепот
всяка дума от приказния ти текст...
Благодаря ти, Ева!...

От мен един валс за теб :
http://vbox7.com/play:1a23c73a

river

Много е хубаво , Факти. Добих усещането , че Пролетта на Вивалди говори в стиха ти . Удоволствие беше !

усмивки и сърдечни поздрави.

съдържа в себе си цялата същност на пролетта - раждане на бебетата на природата.
слънчеви прегръдки.

благодаря за вълшебната музика и че си тук.

но не успях да наредя редовете по- прозаично.
усещането е важно, формата няма значение.