Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
30.05.2013 16:11 -
Вагабонтинът, който оскуба гърдите на пауна
Автор: faktifakti
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4261 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 30.05.2013 16:30
Прочетен: 4261 Коментари: 18 Гласове:
14
Последна промяна: 30.05.2013 16:30
Хамелеоновите капки на времевата стълба звъняха
"дрън- дрън" от всяка наша стъпка и колкото по - нависочко
се изкачвахме, толкова по- ни се замайваха мозъците.. Защото,
прекосявахме мехурченото ниво на нашите възприятия.
Миг преди да забравя случващото се видях, че вече се въртим върху виенско колело - опашка на огромен надут паун, затворени в кръгли огледала на перата му.
Вагабонтинът започна да скубе перушина от гърдите на птичия бог и трескаво заплете фосфорициращо в зелено самосъзнателно въже, с което да обесим похитителя и да избягаме.
Аз се унесох и видях мама как ме учи да ходя по листа на водни лилии върху пропаст със стърчащи моменти стабилност.
..Когато..
Вагабонтинът върза за края на въжето една прелитаща гъска и я хвърли да се закачи за следващото измерение. После се преобрази в Малкия Мук, защото си умираше да изглежда различно. И преди да го стисна освирепяла за гушата, ме превърна в нежна дългокрака богомолка. Но не за да измоля от Всевишния да отвори портите, а защото се сливах с въжето, по което пълзим, пълзим.
И пълзим ..
..И усещам някакси си, че някой си ме ближе с грапав език по гърба , а аз се кефя максимално, защото ми става прохладно - мокричко.
Ококорвам се.
- Пусни ме идиотче, сладоледът е в другата ти ръка!
Вагабонтчо отваря клепки, оставя ме недоволно между другите близалки и продължава обиден да ближе разтапящото се желание за мен.
- До кога ще беснееш - ми скърца на ушенце почти чувственно -
Малко трансформации не са ни излишни, докато се установим. Погледни ме!
И Вагабонтинът се превръща в силует от шарени бонбони, които непреодолимо ми се иска да изям. Прави кълбета на диагонал и ме разсмива зверски.
После го виждам мъдър препускащ конник с поглед на бойци - победители, скачащ с копита от скала на скала, обяздил всички облаци. Вее като на майтап камшик от гръмотевици и крещи в несвяст:
- Пазиии сееее от бурятаа в мен!
И докато копам мисленно дупка в полуделите ми фантазии, за да се скрия, си спомням първата ми среща с Вагабонтина ..
За нея следващия път.
"дрън- дрън" от всяка наша стъпка и колкото по - нависочко
се изкачвахме, толкова по- ни се замайваха мозъците.. Защото,
прекосявахме мехурченото ниво на нашите възприятия.
Миг преди да забравя случващото се видях, че вече се въртим върху виенско колело - опашка на огромен надут паун, затворени в кръгли огледала на перата му.
Вагабонтинът започна да скубе перушина от гърдите на птичия бог и трескаво заплете фосфорициращо в зелено самосъзнателно въже, с което да обесим похитителя и да избягаме.
Аз се унесох и видях мама как ме учи да ходя по листа на водни лилии върху пропаст със стърчащи моменти стабилност.
..Когато..
Вагабонтинът върза за края на въжето една прелитаща гъска и я хвърли да се закачи за следващото измерение. После се преобрази в Малкия Мук, защото си умираше да изглежда различно. И преди да го стисна освирепяла за гушата, ме превърна в нежна дългокрака богомолка. Но не за да измоля от Всевишния да отвори портите, а защото се сливах с въжето, по което пълзим, пълзим.
И пълзим ..
..И усещам някакси си, че някой си ме ближе с грапав език по гърба , а аз се кефя максимално, защото ми става прохладно - мокричко.
Ококорвам се.
- Пусни ме идиотче, сладоледът е в другата ти ръка!
Вагабонтчо отваря клепки, оставя ме недоволно между другите близалки и продължава обиден да ближе разтапящото се желание за мен.
- До кога ще беснееш - ми скърца на ушенце почти чувственно -
Малко трансформации не са ни излишни, докато се установим. Погледни ме!
И Вагабонтинът се превръща в силует от шарени бонбони, които непреодолимо ми се иска да изям. Прави кълбета на диагонал и ме разсмива зверски.
После го виждам мъдър препускащ конник с поглед на бойци - победители, скачащ с копита от скала на скала, обяздил всички облаци. Вее като на майтап камшик от гръмотевици и крещи в несвяст:
- Пазиии сееее от бурятаа в мен!
И докато копам мисленно дупка в полуделите ми фантазии, за да се скрия, си спомням първата ми среща с Вагабонтина ..
За нея следващия път.
Вагабонтинът със захапаната опашка
Вагабонтинът се спазарява на далавера
Вагабонтино, къде си скрил отговора
Вагабонтинът се спазарява на далавера
Вагабонтино, къде си скрил отговора
1.
анонимен -
Какво е това, бе душа? Имаш ли нужда ...
30.05.2013 17:04
30.05.2013 17:04
Какво е това, бе душа? Имаш ли нужда от помощ?
цитирай"... стърчащи моменти стабилност.... превърна в нежна дългокрака богомолка... мъдър препускащ конник с поглед на бойци - победители... " толкова много възприятия и успоредно съществуващи реалности! Поздрави Факти! Обичам да се приютявам във фантазиите ти! :)
цитирайРазгражда закостенялости. Може да свърши работа. Ако не , продължавай да ме четеш. Винаги има надежда.
цитирайkushel написа:
Какво е това, бе душа? Имаш ли нужда от помощ?
И че ти е интересно при мен.
Усмивки.
цитирайУсмивки.
jabalka написа:
"... стърчащи моменти стабилност.... превърна в нежна дългокрака богомолка... мъдър препускащ конник с поглед на бойци - победители... " толкова много възприятия и успоредно съществуващи реалности! Поздрави Факти! Обичам да се приютявам във фантазиите ти! :)
Възходящо е, няма спор . Този вагабонтин взе да ми харесва.:)
Да знаеш , че смехът оправя настинка и то доста сполучливо. Смях се много и здравословно . Препоръчвам една по - голяма доза смях и полет на въображението за всеки , който се лута в мрака . Да се затвориш страхливо в черупката си е наказание , което сами си налагаме!
Супер е , Ева ! Давай още !
цитирайДа знаеш , че смехът оправя настинка и то доста сполучливо. Смях се много и здравословно . Препоръчвам една по - голяма доза смях и полет на въображението за всеки , който се лута в мрака . Да се затвориш страхливо в черупката си е наказание , което сами си налагаме!
Супер е , Ева ! Давай още !
че той си умира да изглежда различно?.. Много ме кефи прозата ти.
цитирайпък ще се скриеш, ХармонИ? Светът по шарен е с фантазиите ти ! :)
цитирайблагодаря за подкрепата.
цитирайkaraiany написа:
Възходящо е, няма спор . Този вагабонтин взе да ми харесва.:)
Да знаеш , че смехът оправя настинка и то доста сполучливо. Смях се много и здравословно . Препоръчвам една по - голяма доза смях и полет на въображението за всеки , който се лута в мрака . Да се затвориш страхливо черупката си е наказание , което сами си налагаме!
Супер е , Ева ! Давай още !
Да знаеш , че смехът оправя настинка и то доста сполучливо. Смях се много и здравословно . Препоръчвам една по - голяма доза смях и полет на въображението за всеки , който се лута в мрака . Да се затвориш страхливо черупката си е наказание , което сами си налагаме!
Супер е , Ева ! Давай още !
благодаря ти , че прие и 'прозата' ми.
цитирайsestra написа:
че той си умира да изглежда различно?.. Много ме кефи прозата ти.
създават настроение и уникалност.
благодаря , че си тук.
цитирайблагодаря , че си тук.
elineli написа:
пък ще се скриеш, ХармонИ? Светът по шарен е с фантазиите ти ! :)
Вагабонтин с вагабонтин такъв... :))
Дъждовно е, Еви, защото защо ли...
и облаци нежни снагите преплели
дъждовните песни са пели, изпели
и тихо по пътя вървели, поели
за нови земи зажаднели живели
и само за глътка надежда поспрели...
в дъждовните строфи и трели...
Оцелели...
:))
2 Unlimited - Nothing Like The Rain
http://vbox7.com/play:5c4a68cc
цитирайДъждовно е, Еви, защото защо ли...
и облаци нежни снагите преплели
дъждовните песни са пели, изпели
и тихо по пътя вървели, поели
за нови земи зажаднели живели
и само за глътка надежда поспрели...
в дъждовните строфи и трели...
Оцелели...
:))
2 Unlimited - Nothing Like The Rain
http://vbox7.com/play:5c4a68cc
Не искам да коментирам, просто е гот!
Давай!
цитирайДавай!
Поздрав, Факти !
цитираймного ми хареса, цветно ми е и захаросано, едни вагабонтски бонбони ми се въртят в главата и ближа чувството за тях. Усмивки!
цитирайmusicriver написа:
Вагабонтин с вагабонтин такъв... :))
Дъждовно е, Еви, защото защо ли...
и облаци нежни снагите преплели
дъждовните песни са пели, изпели
и тихо по пътя вървели, поели
за нови земи зажаднели живели
и само за глътка надежда поспрели...
в дъждовните строфи и трели...
Оцелели...
:))
2 Unlimited - Nothing Like The Rain
http://vbox7.com/play:5c4a68cc
Дъждовно е, Еви, защото защо ли...
и облаци нежни снагите преплели
дъждовните песни са пели, изпели
и тихо по пътя вървели, поели
за нови земи зажаднели живели
и само за глътка надежда поспрели...
в дъждовните строфи и трели...
Оцелели...
:))
2 Unlimited - Nothing Like The Rain
http://vbox7.com/play:5c4a68cc
ishchel написа:
Не искам да коментирам, просто е гот!
Давай!
Давай!
stela50 написа:
Поздрав, Факти !
makont написа:
много ми хареса, цветно ми е и захаросано, едни вагабонтски бонбони ми се въртят в главата и ближа чувството за тях. Усмивки!
19.
romanticgirl25 -
фосфоресциращо е точната дума. Да не става въпросза онзи вагабонтин....
06.06.2013 22:27
06.06.2013 22:27
чието име не искам да споменавам, рогатия, който внася в нас нечисти помисли? С червените очи? Не му придавай важност ако е за него.
цитирай