Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
04.06.2013 18:31 -
Вагабонтинът и неговото сърце
Ей, вагабонтско сърце!
Хайде да изиграем партия шах.
Който бие , черпи с по един спомен.
Става ми смешно, защото не играем с коне, топове и пешки, а с холограмни женски тела - свити, изправени, легнали, седнали, надупени, дори с обърнати надолу глави.
Някои ме кефят, други не чак толкова.
Но вагабонтското сърце си има пресантимант към всички свои минали сърцеразбивачки.
И поради тази причина ги използваме за шахматни фигури..
Наблюдавам те Вагабонтино тайничко, как се грижиш за туптящото си.
Окопаваш и поливаш аортите му.
Возиш го на разходка в ремарке - играчка от киндер яйце, яхнал ракетка на път за някоя планета.
Стреляш в центъра, за да видиш как се разпръсква на червени стъкълца.
Строиш си в него пчелни килийки и го монтираш като врата
на ретро кола, украсена с цветя и гълъби.
Сърцето ти - шапка на раче с непускащи щипки.
По - леко дори от перце.
Пълно със сочни червени зърна- изгарящи обръчи във душата.
Фенер пред луна над нощно море.
Храна за дългокоси жени с чувствени устни, които те преглъщат с бутилка изстудено вино.
Свърталище на цикади, опашки змейски
и отрова за спасение.
Сърце, заключено в сандък - латерна.
С две камери, в които винаги живеят два близнака -
ден и нощ.
Понякога до болка черно в пространството.
Сърце , в което возя се сега на шоколадова бисквитка и стъпалата ти са лесничко разтапящи се
мънички парченца млечен шоколад.
По тях отивам до луната в теб, където в кратер се изсипва
пристрастения ти порив за любов.
Любов, излитаща през тънички сърдечни капиляри
с разноцветни пеперудени криле.
Любов, в която пухено глухарче иска да излее през стъблото си най - сладкия и ароматен сок.
Любов, която безотказно да катери всичките отвеси и тавани
в твоето сърце.
И да тупти с аортите, захранвайки луната:
"Луна, която ме гледаш сега,
чуй ме,
само ти можеш да разбереш душата ми.
Луна , ти познаваш тайните на вечността,
и мистерията, която се нарича истина,
води ме, защото сърцето ми те слуша,
чувствам се изгубен и не знам ...
Не че съществува любов, която разрушава сърцата
като огън, който може да погълне всичко.
Луна , ти освети небето и безграничността,
в твоето скрито лице, в което всичко става тайна,
се крием винаги под някакви очертания ...
Но има любов, господарка на нашите страсти,
която има сила такава, че целият свят
принуждава винаги да се върти ..."
...Намерих отговора.
Но първо трябва да извадя всички трънчета.
Не мърдай, стой така и не охкай!
Не съм те карала да се търкаляш в розите.
Потърпи малко 97, 98 , 99..
Сърцето ти прилича на рошава буба.
Ще взема да те прекръстя от Вагабонтчик на Бодличик.
100.
Ето за това не можеше да обичаш.
Трънчетата ти пречеха при всяко вдишване.
Ела сега Вагабонтино,
да те заведа на планетата Любов.
Хайде да изиграем партия шах.
Който бие , черпи с по един спомен.
Става ми смешно, защото не играем с коне, топове и пешки, а с холограмни женски тела - свити, изправени, легнали, седнали, надупени, дори с обърнати надолу глави.
Някои ме кефят, други не чак толкова.
Но вагабонтското сърце си има пресантимант към всички свои минали сърцеразбивачки.
И поради тази причина ги използваме за шахматни фигури..
Наблюдавам те Вагабонтино тайничко, как се грижиш за туптящото си.
Окопаваш и поливаш аортите му.
Возиш го на разходка в ремарке - играчка от киндер яйце, яхнал ракетка на път за някоя планета.
Стреляш в центъра, за да видиш как се разпръсква на червени стъкълца.
Строиш си в него пчелни килийки и го монтираш като врата
на ретро кола, украсена с цветя и гълъби.
Сърцето ти - шапка на раче с непускащи щипки.
По - леко дори от перце.
Пълно със сочни червени зърна- изгарящи обръчи във душата.
Фенер пред луна над нощно море.
Храна за дългокоси жени с чувствени устни, които те преглъщат с бутилка изстудено вино.
Свърталище на цикади, опашки змейски
и отрова за спасение.
Сърце, заключено в сандък - латерна.
С две камери, в които винаги живеят два близнака -
ден и нощ.
Понякога до болка черно в пространството.
Сърце , в което возя се сега на шоколадова бисквитка и стъпалата ти са лесничко разтапящи се
мънички парченца млечен шоколад.
По тях отивам до луната в теб, където в кратер се изсипва
пристрастения ти порив за любов.
Любов, излитаща през тънички сърдечни капиляри
с разноцветни пеперудени криле.
Любов, в която пухено глухарче иска да излее през стъблото си най - сладкия и ароматен сок.
Любов, която безотказно да катери всичките отвеси и тавани
в твоето сърце.
И да тупти с аортите, захранвайки луната:
"Луна, която ме гледаш сега,
чуй ме,
само ти можеш да разбереш душата ми.
Луна , ти познаваш тайните на вечността,
и мистерията, която се нарича истина,
води ме, защото сърцето ми те слуша,
чувствам се изгубен и не знам ...
Не че съществува любов, която разрушава сърцата
като огън, който може да погълне всичко.
Луна , ти освети небето и безграничността,
в твоето скрито лице, в което всичко става тайна,
се крием винаги под някакви очертания ...
Но има любов, господарка на нашите страсти,
която има сила такава, че целият свят
принуждава винаги да се върти ..."
...Намерих отговора.
Но първо трябва да извадя всички трънчета.
Не мърдай, стой така и не охкай!
Не съм те карала да се търкаляш в розите.
Потърпи малко 97, 98 , 99..
Сърцето ти прилича на рошава буба.
Ще взема да те прекръстя от Вагабонтчик на Бодличик.
100.
Ето за това не можеше да обичаш.
Трънчетата ти пречеха при всяко вдишване.
Ела сега Вагабонтино,
да те заведа на планетата Любов.
Вагабонтинът, който оскуба гърдите на па...
Вагабонтинът със захапаната опашка
Вагабонтинът се спазарява на далавера
Вагабонтинът със захапаната опашка
Вагабонтинът се спазарява на далавера
кой знае как ги е поразил. Трябва да му направиш розова градина да отглежда на планетата Любов, май.
цитирайблагодаря ти.
цитирайmartosblack написа:
видях те тази вечер забулена като арабка
плаваща,самотна,плачеща
събрала моите и нечии въздишки
Луна,
обгърната в мистерия,чуй ме
в тебе мога да видя лицето си
да задам въпроси и да получа отговори
Аз зная
ти си моето пристанище на самотата
приютила всичките ми думи,всичките ми рими
узнала тайните ми,прочела мислите ми
онези фалшивите и тези истинските
...
харесах(!)
плаваща,самотна,плачеща
събрала моите и нечии въздишки
Луна,
обгърната в мистерия,чуй ме
в тебе мога да видя лицето си
да задам въпроси и да получа отговори
Аз зная
ти си моето пристанище на самотата
приютила всичките ми думи,всичките ми рими
узнала тайните ми,прочела мислите ми
онези фалшивите и тези истинските
...
харесах(!)
sestra написа:
кой знае как ги е поразил. Трябва да му направиш розова градина да отглежда на планетата Любов, май.
4.
rustocks -
Усещаше кофти тръпка да смята пр...
05.06.2013 10:37
05.06.2013 10:37
Усещаше кофти тръпка да смята пропуснатите възможности.
цитирайДобре . добре !
За всеки трън си има лек , нали така ?!
Твоят вагабонтин ми заприличва на Галаитянина , барабар с венеца на челото :)
Мда , любов му е мамката , другото е прах в очите и катерене по стръмното стебло на егото. :)
цитирайЗа всеки трън си има лек , нали така ?!
Твоят вагабонтин ми заприличва на Галаитянина , барабар с венеца на челото :)
Мда , любов му е мамката , другото е прах в очите и катерене по стръмното стебло на егото. :)
Фантастично и истинско ... Харесва ми това
чудно преплитане на нежност, любов, копнеж,
естественост, обикновеност, откриваемост...
...Но има любов, господарка на нашите страсти,
която има сила такава, че целият свят
принуждава винаги да се върти ...
Любовта ... да, в нея е истината.
цитирайчудно преплитане на нежност, любов, копнеж,
естественост, обикновеност, откриваемост...
...Но има любов, господарка на нашите страсти,
която има сила такава, че целият свят
принуждава винаги да се върти ...
Любовта ... да, в нея е истината.
Как можах да се прецакам така.
цитирайrustocks написа:
Усещаше кофти тръпка да смята пропуснатите възможности.
Не ми оставяш шанс да ти противореча.
Поне го осъзнаваме.
Има и по - тежки случаи.
цитирайПоне го осъзнаваме.
Има и по - тежки случаи.
karaiany написа:
Добре . добре !
За всеки трън си има лек , нали така ?!
Твоят вагабонтин ми заприличва на Галаитянина , барабар с венеца на челото :)
Мда , любов му е мамката , другото е прах в очите и катерене по стръмното стебло на егото. :)
За всеки трън си има лек , нали така ?!
Твоят вагабонтин ми заприличва на Галаитянина , барабар с венеца на челото :)
Мда , любов му е мамката , другото е прах в очите и катерене по стръмното стебло на егото. :)
9.
faktifakti -
Радвам се, че широко скроена и талантлива личност като теб ме оценя високо.
05.06.2013 22:35
05.06.2013 22:35
Благодаря.
цитирайstela50 написа:
Фантастично и истинско ... Харесва ми това
чудно преплитане на нежност, любов, копнеж,
естественост, обикновеност, откриваемост...
...Но има любов, господарка на нашите страсти,
която има сила такава, че целият свят
принуждава винаги да се върти ...
Любовта ... да, в нея е истината.
чудно преплитане на нежност, любов, копнеж,
естественост, обикновеност, откриваемост...
...Но има любов, господарка на нашите страсти,
която има сила такава, че целият свят
принуждава винаги да се върти ...
Любовта ... да, в нея е истината.
Това слагам в кутийката - спомен, с нежност! :)
" Луна , ти познаваш тайните на вечността,
и мистерията, която се нарича истина,
води ме, защото сърцето ми те слуша,
чувствам се изгубен и не знам ..."
почитател... :)
цитирай" Луна , ти познаваш тайните на вечността,
и мистерията, която се нарича истина,
води ме, защото сърцето ми те слуша,
чувствам се изгубен и не знам ..."
почитател... :)
радвам се, че ти харесва написаното.
благодаря ти.
цитирайблагодаря ти.
jabalka написа:
Това слагам в кутийката - спомен, с нежност! :)
" Луна , ти познаваш тайните на вечността,
и мистерията, която се нарича истина,
води ме, защото сърцето ми те слуша,
чувствам се изгубен и не знам ..."
почитател... :)
" Луна , ти познаваш тайните на вечността,
и мистерията, която се нарича истина,
води ме, защото сърцето ми те слуша,
чувствам се изгубен и не знам ..."
почитател... :)
Харесала съм хубав спомен- песен!
:)
цитирай:)
и красиво, както ти си го можеш...
признавам си, изненада ме...
цитирайпризнавам си, изненада ме...
jabalka написа:
Харесала съм хубав спомен- песен!
:)
:)
mariniki написа:
и красиво, както ти си го можеш...
признавам си, изненада ме...
признавам си, изненада ме...
този път се разтопих от нежност, Факти. Със сърцето, "шапка на раче с непускащи щипки" как ги намираш само? Вземи ме на твоята шоколадова бисквитка, Факти, обещавам да слушам, само да се повозя мъничко.
цитирай
