Вагабонтчо гаврътна бутилка бензин, изпишка се безсрамно на асфалта с огнената си струя и ни изстреля
в пространството.
Сега летим като турбо ракети, защото мощта на пламъка му стига за няколко дестинации и съм спокойна за горивото.
И понеже адски обича да се кипря, ми облича мини рокличка от бели чинии, слага ми шапчица - чашка за церемониален японски чай и провесва през рамото ми лъскава голяма чанта  - тенджера. Накрая ме вдига на токчета - черпаци.
- Чревоугоднико, само за хапване мислиш. - апетитно се усмихвам и си ближа една люта близалка. Лютите близалки ме зареждат  със страст на акула и като ми писне от лимонени сърфисти, парашутисти и чикид.. чикирикита, се изплезвам, оголвам зъби и пляскам перки.
- Бягааай акулааа - почват да крещят всички навлеци и океанът се успокоява.
А Вагабонтитнът играе друга игра - неговите навлеци са розово - портокалови червени шапчици. Той разперва лапки, езикът му увисва с капчица слюнка накрая и задоволяваща усмивка.
- Идвайте при баткоо, да Ви схруска сладко..аууу.
- Помоощ! - и шапчиците започват да се катерят с писъци по боровете, а моят спътник глади доволно козина и опашката му настръхва от кеф..
Горивото свършва и се налага да използваме ненаситното око за транплин. То ни изхвърля с всичките ни партакеши, слабости, скритости, илюзии и забавления.
Но ние сме доволни, нали фърчим натам.
Минаваме през отсечките мамонт - слон, динозавър - гущер, пиродактил - орел и продължаваме уж малко по- еволюирали.
А дали?! Щом всички  като ни видят се хващат за главите, опъват си бузите, хапят си  ноктите ококорено и крякат :
- Боже , боже , чудаци! Глей ги "кви" са !
- "Кви" сме? - Люти чушлета, които парят в кенефа, но при поглъщане огънят ни възпламенява импулс за въртене на вятърни мелници и  донкихотовски битки върху галопиращи коне, по върха
на тънката брадичка - живот.
- Ех, живот! - въздъхва лукаво Вагабонтинът и ме натиква
в свят на изцъклености. Очите ми изскачат, а ушите ми щръкват като на мишка, зърнала ементалче. Езикът ми се разтяга хамелеонски да докопа хапката.
Но Вагабонтчик ме хипнотизира:
- Ц! Тук сме сервитьори..
- Бирата идвааа -  вика с цяло гърло.
И изведнъж всички кашкавалчета, сиренца и мезенца , се превръщат в зъбати клопки, капанчета и отровички.
- Искат да ни отклонят от правия път. - прошепва ми В.
И ние стискаме, стискаме очи, докато станем мъжка и женска пижама пред мивка, а капанчетата са просто принадлежности - четки, паста, сапуни, самобръсначки, гребенчета, ножички, и , и , и ...ни слугуват послушно,а не ние на тях, защото сме истински господари на себе си.
Голи титуляри в живота. Пак устояваме, пак продължаваме като прелетни гъски, като котки след кълбо, като листа  след вятъра, като рокери към хоризонта. И косата ми се вее свободно, защото танцуваме с Вагабонтчика върху изтичаща
пясъчна кула, катерим се по стълби в небето, рисуваме слънца върху пушеци от комини и дишаме, дишаме аромат на бадемомови приключения. А животът до нас се върти с цъфтящи липи и нощни симфонии на свирещи страстно щурци.

носещи бяла риза с дълги ръкави да приближават към теб, викай Вагабонтина и бягайте, колкото се може по-бързо :))))
Лудетина си ти, но невероятно забавна :*
Ева, Ева...
Поззззздравче ;-)

на мен ми е забавно.
чичковците с бялата риза кой ги пусна от лудницата?
те не са ли на доживотен пансион там?

Обичам нестандартното , или както палисандар го нарече "извън коловоза". Конфекцията е навсякаде , дявол го взел . Завиждам на такова въображение , това си е дар свише. Не го губи , моля те , защото е рядко!
Не спирам да се хиля , дори 5 минути след прочита , а това е знак , че е добро . Аз си познавам знаците ! :)

Словата ти притежават умопомрачителна лекота. Това е опасно! :) Впрочем, бяхте ли вече на планетата на любовта?

благодаря ти, приятелю.

Кой знае кога ще стигнем и дали.
Благодаря и усмивки.

фантазиите ги умееш, истинско предизвикателство за теб май ще е да напишеш нещо земно... защо не пробваш, магьоснице?
А това хубаво клипче вече съм го виждала в друг постинг, но не мога да се сетя къде:)

земно казваш - стихотворение или проза искаш?
прегръщам те топло.

...тая си аз един гущеров стремеж... за полет!
само дето няма кой да ме подсети... да си ложа люта семка във главата за излетя , бързо и светло с някакви по избор- крила! Но ето че тук сред хвърчащи сиренца , мезенца, си открих и мисълта...! :)) благодаря...