Вагабонтинът дои ламята. Реши, че след като пътуваме нон - стоп,
трябва да приложим в изпълнение лафа " имаш крава - дава мляко" и минахме през една ламеферма, откъдето си купихме ламя.
Сложихме й хлопка на врата, да не я губим и  я помъкнахме с нас.
Сега Вагабонтското чудо клечи на трикрако столче
и съсредоточено стиска и отпуска вимето на ламята,
а тя се кефи  и кротко си преживя златни ябълки.
Малко скъпичко ни излиза, тъй като ябълките са с висока себестойонст и рискът е големичък, ама карай.
Свикнала съм с нерентабилните бизнес - идеи на Вагабонтина.
Щом му доставят удоволствие, винаги се включвам.
Мъкнем вече с нас и кенеф, откакто  равновесието на моя спътник  по време на изхождане  , бе нарушено в една обществена кабинка.
Нашият 00 е с отбранителна функционалност. На покрива е монтиран снайпер, има два гранатомета отстрани и опрян калашников до вратата. Защо ни е? Ми защото задникът на Вагаботчик обича да дриска необезпокояван , обича да мъъдрува докато получи позивни и му се дръпва мисълта при всеки непознат шум. А камо ли  някой да нахлуе, тогава става страшно.
Дори леко да се почука на вратата , оръдията започват сами да стрелят. Та затова си мъкнем и WC.
Нали разбрахте, не за да не замърсяваме пространството, а  някой да не наруши кефа на Вагабонтски..
Днес срещнахме един самотен ключ.
Стоеше леко изкривен в един кадифен фотьойл и чакаше.
Какво ли? Като гледам как е накачил на стената зад него отключени катинари, се досещам.
- Можеш ли да отключиш сърцата ни ?
- Приближете се ! - ни нарежда ключът.
Бутам Вагабонтчо пред мен , а той се дърпа назад.
Накрая отстъпва и сковано се изперва.
Ключът се мушка в него, върти, заяжда, върти, заяжда..
- Пич, няма да стане. Хей, наперената , твой ред е!
- Размислих. - отвръщам му намръщено .
Щом В. ще остане заключен, аз защо да се отключвам ?! ..
Отбиваме се да пийнем по чашка ром от мъка, през убежището
на пирата. Но отдалече виждаме, че си е проснал и ежедневния и официалния гащиризони с крачол и половина, кърпата с черепа и черните слипове./ той е старомоден и носи слип/.
Значи се е накъркал и спи чистак гол.
По - добре да дойдем друг път..
Минаваме набързо над една вечно снежна улица в Исландия, където снежният човек пак замеря кучето с окото си - брикет.
А то му го носи обратно и се почесва по синьото.
Нали е куче - приятел. Тази история се повтаря до откат.
Знаем ,че никога няма да се промени и въпреки това,
пак минаваме да проверим, за всеки случай.
Какви сме наивитети..
Наглеждаме и самотникът пред компютъра. Той има само 4 фази.
Събужда се - сяда на копютъра, отива на работа - сяда на компютъра, прибира се - сяда на компютъра, ляга да спи - компютърът сяда в него..
Вдигаме под мишници за пореден път и кубчето - рубик.
Пак не е успял да се подреди правилно и се е наредил с водка. Горкичкият. Как не му омръзна цял живот едно и също.
Чак ни става жал за него..
Повдигаме си тонуса с Попай моряка и  неговата любима.
Сложиха бомба в къщи и тръгнаха  да живеят свободни , без нищо..
Слизаме за малко и при поповите прасенца.
Имат си басейн под земята. Градинарят отгоре всеки ден го пълни с маркуча, за да ги издави. Но те си бутат густото..
Ходим и до един щастлив войник на село, до гарнизона.
Танкът му е на трупчета пред къщата на баба.
Седи на тучната полянка, черпи командира с диви ягоди и е спокоен, че докато веригата е развалена, не се налага да убива..
SOS ..SOS ..масово самоубийство. Помощ!
Телепортираме се .. късно. Група снежни човеци са объркали
алкохола. Весто ракиджос, изпили шише с антифриз.
Събираме шапките и морковите , и потегляме.
"Животът непрекъснато се променя с 1001 неустановености."
- Вагабонтчо, виж! - сръгвам го в реброто - Помниш ли ги тези двамката курнази? Всезнайковците - мачовци. Виж единия с бастунчето и вестника на пейката. Приятелят му приближава,
води вече костенурка на каишка, за да вървят в синхрон. За какво ли ще се надлъгват днес..
Накрая изморени, но преливащи от емоции се качваме
в ковчега - кораб на Ной, защото метеоролозите казаха , че идвал потопът. На мен не ми пука, нали можем да фърчим,
но Вагабонтинът все иска да се презастраховаме, за всеки случай.
..За кратка почивка е време - казало педя човек лакът брада , чувам в просъница как В. завършва приказката .

Тъкмо се бях настанил удобно в креслото си , за да си чета вагабонтски приказки през зимата , ти реши да го утрепеш !
Вагабонтчик е прав като казва , че ламите са доста рискована инвестиция. Аз така навремето си купих 3 лами , две от които отдавна дадоха фира. Скоропостжно . Остана ми само една и я доя от време навреме , надявайки се все да изплюе тая пуста златна ябълка .
Щом ги качи тези двамата на ковчега , надеждата все още не е умряла , ще знаеш.
Трепач финал , неам думи. Музиката също...

Аз нинджа или Ева, принцесата-рицар.

имам страхотна идея за следващата приказка - Рицарка ..както Сестра предложи, но на образи в процес на развитие... печален образ, влюбен образ, ударен от комета с розова поличка и влюбен в луната с розовата близалка - както Факти , обича... и толкова свежо преобразува в измислена от нея , но вменена и пусната в главите на нейните читатели... като реално и на всичкото отгоре с лекота приети... трудно постижимо но не невъзможно! :)

можеше още много да разказваш... пък и музиката...
домъчня ми, малко... но пък ще очаквам и другии твои приказки
с нетърпение...

как се казва ламята ти?
поздрави.

свършват бързо и оставят вкус на лека тъга.
усмихната седмица.

потегляй смело с перото там, където те води сърцето :)

Да!