Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
08.06.2013 23:44 -
Вагабонтинът завърши приказката
Автор: faktifakti
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2409 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 08.06.2013 23:56
Прочетен: 2409 Коментари: 10 Гласове:
14
Последна промяна: 08.06.2013 23:56
Вагабонтинът дои ламята. Реши, че след като пътуваме нон - стоп,
трябва да приложим в изпълнение лафа " имаш крава - дава мляко" и минахме през една ламеферма, откъдето си купихме ламя.
Сложихме й хлопка на врата, да не я губим и я помъкнахме с нас.
Сега Вагабонтското чудо клечи на трикрако столче
и съсредоточено стиска и отпуска вимето на ламята,
а тя се кефи и кротко си преживя златни ябълки.
Малко скъпичко ни излиза, тъй като ябълките са с висока себестойонст и рискът е големичък, ама карай.
Свикнала съм с нерентабилните бизнес - идеи на Вагабонтина.
Щом му доставят удоволствие, винаги се включвам.
Мъкнем вече с нас и кенеф, откакто равновесието на моя спътник по време на изхождане , бе нарушено в една обществена кабинка.
Нашият 00 е с отбранителна функционалност. На покрива е монтиран снайпер, има два гранатомета отстрани и опрян калашников до вратата. Защо ни е? Ми защото задникът на Вагаботчик обича да дриска необезпокояван , обича да мъъдрува докато получи позивни и му се дръпва мисълта при всеки непознат шум. А камо ли някой да нахлуе, тогава става страшно.
Дори леко да се почука на вратата , оръдията започват сами да стрелят. Та затова си мъкнем и WC.
Нали разбрахте, не за да не замърсяваме пространството, а някой да не наруши кефа на Вагабонтски..
Днес срещнахме един самотен ключ.
Стоеше леко изкривен в един кадифен фотьойл и чакаше.
Какво ли? Като гледам как е накачил на стената зад него отключени катинари, се досещам.
- Можеш ли да отключиш сърцата ни ?
- Приближете се ! - ни нарежда ключът.
Бутам Вагабонтчо пред мен , а той се дърпа назад.
Накрая отстъпва и сковано се изперва.
Ключът се мушка в него, върти, заяжда, върти, заяжда..
- Пич, няма да стане. Хей, наперената , твой ред е!
- Размислих. - отвръщам му намръщено .
Щом В. ще остане заключен, аз защо да се отключвам ?! ..
Отбиваме се да пийнем по чашка ром от мъка, през убежището
на пирата. Но отдалече виждаме, че си е проснал и ежедневния и официалния гащиризони с крачол и половина, кърпата с черепа и черните слипове./ той е старомоден и носи слип/.
Значи се е накъркал и спи чистак гол.
По - добре да дойдем друг път..
Минаваме набързо над една вечно снежна улица в Исландия, където снежният човек пак замеря кучето с окото си - брикет.
А то му го носи обратно и се почесва по синьото.
Нали е куче - приятел. Тази история се повтаря до откат.
Знаем ,че никога няма да се промени и въпреки това,
пак минаваме да проверим, за всеки случай.
Какви сме наивитети..
Наглеждаме и самотникът пред компютъра. Той има само 4 фази.
Събужда се - сяда на копютъра, отива на работа - сяда на компютъра, прибира се - сяда на компютъра, ляга да спи - компютърът сяда в него..
Вдигаме под мишници за пореден път и кубчето - рубик.
Пак не е успял да се подреди правилно и се е наредил с водка. Горкичкият. Как не му омръзна цял живот едно и също.
Чак ни става жал за него..
Повдигаме си тонуса с Попай моряка и неговата любима.
Сложиха бомба в къщи и тръгнаха да живеят свободни , без нищо..
Слизаме за малко и при поповите прасенца.
Имат си басейн под земята. Градинарят отгоре всеки ден го пълни с маркуча, за да ги издави. Но те си бутат густото..
Ходим и до един щастлив войник на село, до гарнизона.
Танкът му е на трупчета пред къщата на баба.
Седи на тучната полянка, черпи командира с диви ягоди и е спокоен, че докато веригата е развалена, не се налага да убива..
SOS ..SOS ..масово самоубийство. Помощ!
Телепортираме се .. късно. Група снежни човеци са объркали
алкохола. Весто ракиджос, изпили шише с антифриз.
Събираме шапките и морковите , и потегляме.
"Животът непрекъснато се променя с 1001 неустановености."
- Вагабонтчо, виж! - сръгвам го в реброто - Помниш ли ги тези двамката курнази? Всезнайковците - мачовци. Виж единия с бастунчето и вестника на пейката. Приятелят му приближава,
води вече костенурка на каишка, за да вървят в синхрон. За какво ли ще се надлъгват днес..
Накрая изморени, но преливащи от емоции се качваме
в ковчега - кораб на Ной, защото метеоролозите казаха , че идвал потопът. На мен не ми пука, нали можем да фърчим,
но Вагабонтинът все иска да се презастраховаме, за всеки случай.
..За кратка почивка е време - казало педя човек лакът брада , чувам в просъница как В. завършва приказката .
трябва да приложим в изпълнение лафа " имаш крава - дава мляко" и минахме през една ламеферма, откъдето си купихме ламя.
Сложихме й хлопка на врата, да не я губим и я помъкнахме с нас.
Сега Вагабонтското чудо клечи на трикрако столче
и съсредоточено стиска и отпуска вимето на ламята,
а тя се кефи и кротко си преживя златни ябълки.
Малко скъпичко ни излиза, тъй като ябълките са с висока себестойонст и рискът е големичък, ама карай.
Свикнала съм с нерентабилните бизнес - идеи на Вагабонтина.
Щом му доставят удоволствие, винаги се включвам.
Мъкнем вече с нас и кенеф, откакто равновесието на моя спътник по време на изхождане , бе нарушено в една обществена кабинка.
Нашият 00 е с отбранителна функционалност. На покрива е монтиран снайпер, има два гранатомета отстрани и опрян калашников до вратата. Защо ни е? Ми защото задникът на Вагаботчик обича да дриска необезпокояван , обича да мъъдрува докато получи позивни и му се дръпва мисълта при всеки непознат шум. А камо ли някой да нахлуе, тогава става страшно.
Дори леко да се почука на вратата , оръдията започват сами да стрелят. Та затова си мъкнем и WC.
Нали разбрахте, не за да не замърсяваме пространството, а някой да не наруши кефа на Вагабонтски..
Днес срещнахме един самотен ключ.
Стоеше леко изкривен в един кадифен фотьойл и чакаше.
Какво ли? Като гледам как е накачил на стената зад него отключени катинари, се досещам.
- Можеш ли да отключиш сърцата ни ?
- Приближете се ! - ни нарежда ключът.
Бутам Вагабонтчо пред мен , а той се дърпа назад.
Накрая отстъпва и сковано се изперва.
Ключът се мушка в него, върти, заяжда, върти, заяжда..
- Пич, няма да стане. Хей, наперената , твой ред е!
- Размислих. - отвръщам му намръщено .
Щом В. ще остане заключен, аз защо да се отключвам ?! ..
Отбиваме се да пийнем по чашка ром от мъка, през убежището
на пирата. Но отдалече виждаме, че си е проснал и ежедневния и официалния гащиризони с крачол и половина, кърпата с черепа и черните слипове./ той е старомоден и носи слип/.
Значи се е накъркал и спи чистак гол.
По - добре да дойдем друг път..
Минаваме набързо над една вечно снежна улица в Исландия, където снежният човек пак замеря кучето с окото си - брикет.
А то му го носи обратно и се почесва по синьото.
Нали е куче - приятел. Тази история се повтаря до откат.
Знаем ,че никога няма да се промени и въпреки това,
пак минаваме да проверим, за всеки случай.
Какви сме наивитети..
Наглеждаме и самотникът пред компютъра. Той има само 4 фази.
Събужда се - сяда на копютъра, отива на работа - сяда на компютъра, прибира се - сяда на компютъра, ляга да спи - компютърът сяда в него..
Вдигаме под мишници за пореден път и кубчето - рубик.
Пак не е успял да се подреди правилно и се е наредил с водка. Горкичкият. Как не му омръзна цял живот едно и също.
Чак ни става жал за него..
Повдигаме си тонуса с Попай моряка и неговата любима.
Сложиха бомба в къщи и тръгнаха да живеят свободни , без нищо..
Слизаме за малко и при поповите прасенца.
Имат си басейн под земята. Градинарят отгоре всеки ден го пълни с маркуча, за да ги издави. Но те си бутат густото..
Ходим и до един щастлив войник на село, до гарнизона.
Танкът му е на трупчета пред къщата на баба.
Седи на тучната полянка, черпи командира с диви ягоди и е спокоен, че докато веригата е развалена, не се налага да убива..
SOS ..SOS ..масово самоубийство. Помощ!
Телепортираме се .. късно. Група снежни човеци са объркали
алкохола. Весто ракиджос, изпили шише с антифриз.
Събираме шапките и морковите , и потегляме.
"Животът непрекъснато се променя с 1001 неустановености."
- Вагабонтчо, виж! - сръгвам го в реброто - Помниш ли ги тези двамката курнази? Всезнайковците - мачовци. Виж единия с бастунчето и вестника на пейката. Приятелят му приближава,
води вече костенурка на каишка, за да вървят в синхрон. За какво ли ще се надлъгват днес..
Накрая изморени, но преливащи от емоции се качваме
в ковчега - кораб на Ной, защото метеоролозите казаха , че идвал потопът. На мен не ми пука, нали можем да фърчим,
но Вагабонтинът все иска да се презастраховаме, за всеки случай.
..За кратка почивка е време - казало педя човек лакът брада , чувам в просъница как В. завършва приказката .
Вагабонтинът, който оскуба гърдите на па...
Вагабонтинът със захапаната опашка
Вагабонтинът се спазарява на далавера
Вагабонтинът със захапаната опашка
Вагабонтинът се спазарява на далавера
Тъкмо се бях настанил удобно в креслото си , за да си чета вагабонтски приказки през зимата , ти реши да го утрепеш !
Вагабонтчик е прав като казва , че ламите са доста рискована инвестиция. Аз така навремето си купих 3 лами , две от които отдавна дадоха фира. Скоропостжно . Остана ми само една и я доя от време навреме , надявайки се все да изплюе тая пуста златна ябълка .
Щом ги качи тези двамата на ковчега , надеждата все още не е умряла , ще знаеш.
Трепач финал , неам думи. Музиката също...
цитирайВагабонтчик е прав като казва , че ламите са доста рискована инвестиция. Аз така навремето си купих 3 лами , две от които отдавна дадоха фира. Скоропостжно . Остана ми само една и я доя от време навреме , надявайки се все да изплюе тая пуста златна ябълка .
Щом ги качи тези двамата на ковчега , надеждата все още не е умряла , ще знаеш.
Трепач финал , неам думи. Музиката също...
Аз нинджа или Ева, принцесата-рицар.
цитирайимам страхотна идея за следващата приказка - Рицарка ..както Сестра предложи, но на образи в процес на развитие... печален образ, влюбен образ, ударен от комета с розова поличка и влюбен в луната с розовата близалка - както Факти , обича... и толкова свежо преобразува в измислена от нея , но вменена и пусната в главите на нейните читатели... като реално и на всичкото отгоре с лекота приети... трудно постижимо но не невъзможно! :)
цитирайможеше още много да разказваш... пък и музиката...
домъчня ми, малко... но пък ще очаквам и другии твои приказки
с нетърпение...
цитирайдомъчня ми, малко... но пък ще очаквам и другии твои приказки
с нетърпение...
как се казва ламята ти?
поздрави.
цитирайпоздрави.
karaiany написа:
Тъкмо се бях настанил удобно в креслото си , за да си чета вагабонтски приказки през зимата , ти реши да го утрепеш !
Вагабонтчик е прав като казва , че ламите са доста рискована инвестиция. Аз така навремето си купих 3 лами , две от които отдавна дадоха фира. Скоропостжно . Остана ми само една и я доя от време навреме , надявайки се все да изплюе тая пуста златна ябълка .
Щом ги качи тези двамата на ковчега , надеждата все още не е умряла , ще знаеш.
Трепач финал , неам думи. Музиката също...
Вагабонтчик е прав като казва , че ламите са доста рискована инвестиция. Аз така навремето си купих 3 лами , две от които отдавна дадоха фира. Скоропостжно . Остана ми само една и я доя от време навреме , надявайки се все да изплюе тая пуста златна ябълка .
Щом ги качи тези двамата на ковчега , надеждата все още не е умряла , ще знаеш.
Трепач финал , неам думи. Музиката също...
sestra написа:
Аз нинджа или Ева, принцесата-рицар.
jabalka написа:
имам страхотна идея за следващата приказка - Рицарка ..както Сестра предложи, но на образи в процес на развитие... печален образ, влюбен образ, ударен от комета с розова поличка и влюбен в луната с розовата близалка - както Факти , обича... и толкова свежо преобразува в измислена от нея , но вменена и пусната в главите на нейните читатели... като реално и на всичкото отгоре с лекота приети... трудно постижимо но не невъзможно! :)
свършват бързо и оставят вкус на лека тъга.
усмихната седмица.
цитирайусмихната седмица.
mariniki написа:
можеше още много да разказваш... пък и музиката...
домъчня ми, малко... но пък ще очаквам и другии твои приказки
с нетърпение...
домъчня ми, малко... но пък ще очаквам и другии твои приказки
с нетърпение...
потегляй смело с перото там, където те води сърцето :)
цитирайДа!
цитирай