Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
10.07.2013 08:00 -
Пръстови отпечатъци по лицето
Автор: faktifakti
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4257 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2013 08:29
Прочетен: 4257 Коментари: 13 Гласове:
23
Последна промяна: 10.07.2013 08:29
Беше достатъчно тъмно, за да вляза в страната на пътищата
през нощта.
Бях загадъчно красива и изпитах страхопочитание към смелостта си.
Сблъсках се с въпроса - защо съм такава и тъй като той
не ми отговори, го отстраних от пътя.
И за да направя историята от безкрайно дълга в кратка,
избрах да вляза в сърцето на Луната като наблюдателка.
Не защото се възхищавам от Луната, а по простата причина,
че ДНК - то ни е еднакво и обичаме да живеем на високо..
Благодарение на лятото, жабите бавно излязоха от сянките на
камъните, без риск някой да види собствените им каузи.
Каузите, които превръщаха душите им в камъни и те,
за да прикрият престъплението към себе си, крякаха
по цели нощи посредствено, надвиквайки се едни други.
Стрелките на звездите в такива нощи затръшваха светлината
от безумното крякане и чакаха търпеливо да млъкнат.
Аз отидох зад сянката на един камък с надежда да зърна жаба
в предходната си кауза, или в следващата, но уви.
Усърдието им и техният стремеж , бяха недостатъчни да се
превърнат в нещо друго, освен в незадоволено его и зелено грапава странност.
Така проверявайки камък след камък, стигнах до една скала,
която бе произведение на фантазията ми - висока, груба и тежка.
Същинска исполинка, уловила в магията си важната роля,
която щеше да изиграе на лунната светлина Пианистът на жабешкото царство.
Той свиреше всяка непрогледна нощ Лунната соната и не се намесваше в поскъпването на асоциациите в страната на пътищата.
Четеше поеми с подсъзнанието си и пийваше Джак Даниелс
от време на време.
Когато седнах на лъскавия му роял, направих силно впечатление.
Той меланхолично вдигна глава и всички жаби млъкнаха.
Големият роял устоя на напрежението и блесна с целия си
брилянтен разкош, заструи като черен шоколад в тъмнината,
аз се превърнах в боя, съдържаща фосфор, а Пианистът остави
пръстови отпечатъци на лицето ми.
Тъмнината прие форма на очакване.
И внезапно от сянката на рояла се роди едно ново усещане.
То бе меко и безплътно и
оставяше бели следи по върховете на пръстите от напрежение.
В ума ми се чуваше носталгична мелодия по това, което щеше
да отмине, но аз затварях очи и Пианистът идваше на ум по - близо до мен.
Слушай внимателно - свиреше той в душата ми.
И аз слушах и се опиянявах, защото мелодията изтичаше силно в мен. Затопляше същността ми, както Джак Даниелс затопля гърлото, когато се стича, но по - силно , защото усещането бе нематериално.
Пианистът ми разказваше с ноти бъдещи спомени и криеше
в пазвата си , че той е авторът.
Ние ставахме част от пианото, присъствахме във вътрешността му,
а то бе ядрото на нашето съществуване.
Внушаваше ни светлината на Луната в непрогледната тъмнина,
която бе дръпнала щепсъла на живота ни.
И аз се превръщах в черешката на тортата, и цопвах в Пианиста,
който вече бе разтопен черен шоколад.
Една котка нежност потапяше мустачките си в нас и ни отнасяше
в страната на пътищата през деня..
през нощта.
Бях загадъчно красива и изпитах страхопочитание към смелостта си.
Сблъсках се с въпроса - защо съм такава и тъй като той
не ми отговори, го отстраних от пътя.
И за да направя историята от безкрайно дълга в кратка,
избрах да вляза в сърцето на Луната като наблюдателка.
Не защото се възхищавам от Луната, а по простата причина,
че ДНК - то ни е еднакво и обичаме да живеем на високо..
Благодарение на лятото, жабите бавно излязоха от сянките на
камъните, без риск някой да види собствените им каузи.
Каузите, които превръщаха душите им в камъни и те,
за да прикрият престъплението към себе си, крякаха
по цели нощи посредствено, надвиквайки се едни други.
Стрелките на звездите в такива нощи затръшваха светлината
от безумното крякане и чакаха търпеливо да млъкнат.
Аз отидох зад сянката на един камък с надежда да зърна жаба
в предходната си кауза, или в следващата, но уви.
Усърдието им и техният стремеж , бяха недостатъчни да се
превърнат в нещо друго, освен в незадоволено его и зелено грапава странност.
Така проверявайки камък след камък, стигнах до една скала,
която бе произведение на фантазията ми - висока, груба и тежка.
Същинска исполинка, уловила в магията си важната роля,
която щеше да изиграе на лунната светлина Пианистът на жабешкото царство.
Той свиреше всяка непрогледна нощ Лунната соната и не се намесваше в поскъпването на асоциациите в страната на пътищата.
Четеше поеми с подсъзнанието си и пийваше Джак Даниелс
от време на време.
Когато седнах на лъскавия му роял, направих силно впечатление.
Той меланхолично вдигна глава и всички жаби млъкнаха.
Големият роял устоя на напрежението и блесна с целия си
брилянтен разкош, заструи като черен шоколад в тъмнината,
аз се превърнах в боя, съдържаща фосфор, а Пианистът остави
пръстови отпечатъци на лицето ми.
Тъмнината прие форма на очакване.
И внезапно от сянката на рояла се роди едно ново усещане.
То бе меко и безплътно и
оставяше бели следи по върховете на пръстите от напрежение.
В ума ми се чуваше носталгична мелодия по това, което щеше
да отмине, но аз затварях очи и Пианистът идваше на ум по - близо до мен.
Слушай внимателно - свиреше той в душата ми.
И аз слушах и се опиянявах, защото мелодията изтичаше силно в мен. Затопляше същността ми, както Джак Даниелс затопля гърлото, когато се стича, но по - силно , защото усещането бе нематериално.
Пианистът ми разказваше с ноти бъдещи спомени и криеше
в пазвата си , че той е авторът.
Ние ставахме част от пианото, присъствахме във вътрешността му,
а то бе ядрото на нашето съществуване.
Внушаваше ни светлината на Луната в непрогледната тъмнина,
която бе дръпнала щепсъла на живота ни.
И аз се превръщах в черешката на тортата, и цопвах в Пианиста,
който вече бе разтопен черен шоколад.
Една котка нежност потапяше мустачките си в нас и ни отнасяше
в страната на пътищата през деня..
Поскъпването на асоциациите ни отдалечава от сблъсъка с отговорите. Не искам като жабите в сянката, просто излизам на Луна с риск да изсъхна, но така ще изсъхне и каузата и в душата ще се стопи онзи камък, с к(н)отка нежност, обвита в черен шоколад. Мммммммм, вкусно. Усмивки, Факти, правим опити да включим щепсела...
цитирайЖабите са магични, ето тази например вика като бебе. http://www.natureimages.eu/new.php?l=bg&pid=138 Когато жабите проговорят, дошло е хубавото време.
цитирайДоста изчанчено и вероятно това е и целта. :)
цитирайwww.youtube.com/watch?v=wTHifTnuGLo
цитирайmakont написа:
Поскъпването на асоциациите ни отдалечава от сблъсъка с отговорите. Не искам като жабите в сянката, просто излизам на Луна с риск да изсъхна, но така ще изсъхне и каузата и в душата ще се стопи онзи камък, с к(н)отка нежност, обвита в черен шоколад. Мммммммм, вкусно. Усмивки, Факти, правим опити да включим щепсела...
Не знаех , че са магични, но съм яла жабешки бутчета.
цитирайsestra написа:
Жабите са магични, ето тази например вика като бебе. http://www.natureimages.eu/new.php?l=bg&pid=138 Когато жабите проговорят, дошло е хубавото време.
Ако не се откажеш да влизаш в блога ми, от праволинеен ще те превърна в криволинеен.
Поздрав.
цитирайПоздрав.
edmond написа:
Доста изчанчено и вероятно това е и целта. :)
Благодаря.
цитирайcoacoa11 написа:
www.youtube.com/watch?v=wTHifTnuGLo
9.
rustocks -
Сега ли е времето на прасковите?
10.07.2013 22:40
10.07.2013 22:40
Сега ли е времето на прасковите?
цитирайrustocks написа:
Сега ли е времето на прасковите?
към "Лунната соната" , да не мислиш друго - хе, приятелче здравей!
Ето:
- http://www.youtube.com/watch?v=REUvWc2FmLA ... за разкош от почитател! :)
цитирайЕто:
- http://www.youtube.com/watch?v=REUvWc2FmLA ... за разкош от почитател! :)
благодаря ти сърдечно.
цитирайjabalka написа:
към "Лунната соната" , да не мислиш друго - хе, приятелче здравей!
Ето:
- http://www.youtube.com/watch?v=REUvWc2FmLA ... за разкош от почитател! :)
Ето:
- http://www.youtube.com/watch?v=REUvWc2FmLA ... за разкош от почитател! :)
Понякога така се отплесваш във фантазиите си, че не знам, дали си на Джак Даниелс, или на марихуана от саксията. Но, лабиринта на фантазията ти е почти като този на Минотавъра. Какво ли ме очаква в дъното му?
цитирайако ползвам екстри ще ида отвъд Космоса сигурно.
ти стой до мен и не се страхувай. важното е да бъде силно усещането.
цитирайти стой до мен и не се страхувай. важното е да бъде силно усещането.
djani написа:
Понякога така се отплесваш във фантазиите си, че не знам, дали си на Джак Даниелс, или на марихуана от саксията. Но, лабиринта на фантазията ти е почти като този на Минотавъра. Какво ли ме очаква в дъното му?