Постинг
29.02.2016 15:28 -
Обичам те колкото лагера
Автор: martosblack
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3545 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.02.2016 15:34
Прочетен: 3545 Коментари: 0 Гласове:
18
Последна промяна: 29.02.2016 15:34
Й ... няма как да не ме вълнува арабският свят !
Не желая да съм съучастник в убийства на хора като мен!
Едно от лицата на Газа,художника Науаф Абдуллах,
какви очи само!!!
Един от милион и осемстотин хиляди,които вече десет години живеят не в много голям - 360 кв.км. - затвор,под открито небе в пълна блокада,по суша,въздух и море.
Но те живеят - дишат,работят,рисуват,пишат стихове....
Колко ме обичаш?
Какво?!?
Ахх,ах...
Обичам те!
Ама - колко?
Обичам те колкото лагера...
Само толкова ли?!?
Не.
Обичам те колкото лагера и броя на бежанците,
колкото броя на кашоните с помощи...
броя на чувалите с брашно...
броя на консервите сардини
раздадени за 65 години досега,
колкото броя на хапчетата трофин,
дето,всеки път,когато се разболея
ги вземам от агенцията на ООН,
колкото броя на уличките в лагера,
колкото броя на спиранията на тока,
и броя на мъртвите,
дето мечтаеха за завръщане,
и дето се върнаха,
обичам те колкото лагера -
ти,да не би да смяташ,че лагерът е малък?!?
авторска снимка -Фади Табет
P.S.Й...не само ,че ме вълнува,но не мога да си простя,че съм част от това!!!
Не желая да съм съучастник в убийства на хора като мен!
Едно от лицата на Газа,художника Науаф Абдуллах,
какви очи само!!!
Един от милион и осемстотин хиляди,които вече десет години живеят не в много голям - 360 кв.км. - затвор,под открито небе в пълна блокада,по суша,въздух и море.
Но те живеят - дишат,работят,рисуват,пишат стихове....
Колко ме обичаш?
Какво?!?
Ахх,ах...
Обичам те!
Ама - колко?
Обичам те колкото лагера...
Само толкова ли?!?
Не.
Обичам те колкото лагера и броя на бежанците,
колкото броя на кашоните с помощи...
броя на чувалите с брашно...
броя на консервите сардини
раздадени за 65 години досега,
колкото броя на хапчетата трофин,
дето,всеки път,когато се разболея
ги вземам от агенцията на ООН,
колкото броя на уличките в лагера,
колкото броя на спиранията на тока,
и броя на мъртвите,
дето мечтаеха за завръщане,
и дето се върнаха,
обичам те колкото лагера -
ти,да не би да смяташ,че лагерът е малък?!?
авторска снимка -Фади Табет
P.S.Й...не само ,че ме вълнува,но не мога да си простя,че съм част от това!!!
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Посвещението на България
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Посвещението на България
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 7497