0 :: Гладът на вампира

Краят на червената ми рокля се топеше с лявото ми стъпало във водата.
Събудих се, положена върху камъните на горско езеро.
Под гърдите ми се стичаха струйки , обагряха камъните и капеха, оцветявайки спокойната повърхност в тъмно алено.
Със съзнанието си видях през процеждащите се между клоните на гората, слънчеви лъчи, как се отдалечава грациозно сърна.
Помислих си, че това е душата ми, но нямах сили да я извикам.
Мъжки пръсти мушнаха червена роза между зъбите ми и ме изтласкаха цялата във водата.
Понесох се..
Спомних си всичко от момента , когато той направи от тялото ми мотор и заби дръжки в слепоочията ми.
Тогава само се усмихнах, защото вярвах, че всичко което прави е правилно.
Яхна ме през корема и ме завъртя на пълна мощност.
Изревах от болка, а той от страст и от завихрянето се раздвоихме.
Той - в татуиран боец с меч , в бургундови дрехи на лъв с избодени очи.
А аз в две гейши, които за по накратко ще наречем 2- те любови в живота му.
Каза ми, че за да постигнем съвършенство, трябва да се бием срещу акули, държавния ред, броненосците и рицарите от тайното братсво на бронираните коне,останалите вяри и неговите караконджули.
Както и че аз трябва да се превръщам за прикритие на всеки кръгъл час, в кентавър с лице на монахиня, във вампирка за мозъци и в повелителка на скорпионите, ракоподобните и всякакви други черупчести и земноводни твари.
Отвърнах му - ще се постарая - защото смятах, че всичко което правим заедно е правилно.
Но когато обезлюдихме безсмислено двайсетина села, населени с кротки дни спокойствие и потопихме тайфата на смелите мечти се разколебах.
Това ли е верният път на нашето заедно?
И с колкото повече искрящи йероглифи ме насищаше, толкова по - подозрителна ставах.
Накрая ми подари два папагала "нощ" и "ден", които го имитираха възторжено, докато аз слушах смълчана.
Един ден, излегнал се на аления си трон той осъзна, че съм го разкрила.
Извика ме с един шип от ризницата си. В този момент аз бях муза с прилепнал по тялото гащеризон.
Приближих го и той с едно движение на шипа, разпра гащеризона от глезените до шията.
Острието одраска кожата ми.
Но за него, болката бе върховно изживяване.
Прокара бавно език по драскотината.
Вкусът на моята кръв го изпълваше с енергия.
И ме наметна с червения плащ от трона си.
- Време е да ти покажа истината. Нали към нея толкова силно се стремиш!?
.. Защо не потъвам, а се плъзгам спокойно по водите на езерото, което след мен се обагря в алено..защо стискам роза между зъбите си..
Унасям се ..
И си спомням в последния миг какво се случи тогава..
Времето седна в човката на Вселената.
Извади окото си и го пусна да изтече
във водопада проглеждане..
когато тръгнах за луната забързано.
Тогава видях в небето вампира
да гони упорито дяволски козел ..
Неземна котка ми предрече
в този миг съдбата -
Измяука галено .."за Азраел"
и две калинки с рибешки глави
превърна във магьоснически папагали,
готови любопитно тайните ми да узнаят..
Но някъде в нагънатите камъни хартиени
сърцето ми се спука и обагри залеза.
Една любов, пронизана издъхна
и сянката ми почерня във миг от мъка,
прочитайки замислено анализа..
Защо ли тъй и не успя да я опази..
И Дон Кихот художникът на мелници
я нарисува черна, в мене, в бялото
със три лица и девет маски..
Но погледът ми тъжно издължен
зад всяко домино проблясваше опасно..
Дори когато строгият пазач
отказа да ме пусне при луната,
се появиха всички котки в уличния здрач
и ме изстреляха с опашките си за отплата..
Изпрати ме в ръце с китара
и многоцветният живот,
подрънкваше ми песен стара,
нашепваща ми анекдот.
Но мъничко преди да кацна на луната
любимият ми виртуоз от болка полудя.
Превърна се в на господ китариста
и моят край изсвирва ми сега.
А аз преливам се
във синьото око на времето
и кротичко изтичам във луната.
Не може знам душата ми да вземе,
защото.. бог я пръсна
над земята.

Нагоре

Тагове: вампири,