"Винаги настъпва един ден,
в който трябва да си отидем"

Като сиво змийче изпълзя
малката уличка от леглото си.
Разтвори уста за прозявка
и забързани хорица скочиха вътре.
После настъпи денят
с критично повдигнати вежди.
Важно огледа наоколо
и запъти се чаша кафе да изпие.
В 8 часа сънливо затишие падна
над провинциалния град
като отегчена мъгла.
Хората бяха изплюти
от търбуха на автобусите
и усърдно работеха вече.
Само не бързаше
последният ден от живота -
престарял и болен старик
той тъжеше,
че скоро ще трябва да тръгва..