След вечния рефрен на кестена
промъквам се ,
притичвам ,
стъпвам леко .
И късно ли
кажете ми се сетих ,
че цветето превръща се
във семе твърдо
или семе меко .

А аз какво съм ?
Цвят
или бодлива топчица ,
която крие в себе си живота ..

На границата изтъняват
важните въпроси .
Остава само
да не паднеш от високото .
Защото паднеш ли -
подритват те забъразните ежедневия .
А ти търкаляш се
и смачкват се бодлите .
И няма да е все едно
дали ще те зарови тъжна есен
или в ръцете на дете
ще станеш мъничко човече .

Да. Вечният рефрен на кестена
ще се повтаря .
Защо пък не  -
нали е вечен .
А аз забързаното , малкото човече
съм само по веднъж
треперещ цвят ,
спокойно семе ,
лебедова песен .