Тате, така ми е самотно.
Счупи ми орехи
и в шепи ми подай.
Защото мисля си
животът ми нелеп е
И твоят път
ми се поема май.

Недей да бършеш пак в съня
сълзите ми - реки от спомени.
А тихичко повикай ме сега.
Кармична е съдбата ми изронена.

Не искам вече в този свят самотно да стоя..