****
Болката - удави я в много литри алкохол.
И я гледай невярващо, премрежено
как ти вкарва поредния автогол,
уж случайно, но всъщност лежерно.

Не си прави фатални илюзии и сметки.
Няма връщане и брод от тук назад.
Сложи в историята окончателна отметка
и кризите от самота предвождай на парад.

Дали от грешките, допуснати в живота ти,
ти идва някой път импулс да се обесиш.
Но в джоба няколко надежди тропкат ти
и искат с окончателна любов да ги омешиш.

И ослепителният бунт избухва във душата ти,
на клада пали всеобхватно всички съчки,
които те дерат болезнено,кървящи от съдбата ти,
и се превръщат в белези от наказателните пръчки.

И щом припаднеш, трябва пак да се съвземеш.
Да си набавиш някакси разменните монети.
Началото от края безвъзвратно да отнемеш
и мъдростта в сълзицата наивност да просветне.

Иди ва банк на най - мащабната и черна борса.
С последния си грош купи най - мъничката молекула.
Една невидима прашинка ДНК кентавърска от торса
и я посей във болката или във прилежащата й фуликула.

Не си прави фатални илюзии и сметки.
Няма връщане и брод от тук назад.
Сложи в историята окончателна отметка
и кризите от самота предвождай на парад.
--------------------------------------------
Хареса ми - благодаря за което!
Хубав ден и много усмивки!

за силното стихо!...

Много, много...!
...съчетано, изказано, въздействащо!

понякога... една невидима прашинка ДНК
заличава болката... дава друга светлина на живота...
впечатли ме... много... топла прегръдка за теб..