****
Вчерашният ден го няма.
Днес слънцето, което изгрява е ново.
И ти си нов.
Защо носиш миналото с теб -
излишен товар, закотвящ кораба ти.
И дори мечтите нямат тяга
да излетят от мачтите.
Така наслагваш измислици върху факти.
И изкривяваш реалността.
А в този момент времето минава
с топка за боулинг през мозъка ти
и оставя празно небе.
Само бели облаци плуват
и се отразяват в огледалната ти душа.
Надничат там, където очите ти
са изровили речни корита.
На единия бряг стоиш -
дете с конче в ръка.
От другия бряг погледът те проектира
в една пораснала реалност.
А реалността ти е Роза.
Тя се радва на утрото,
защото вечността е сега.
Достигни своята роза
и се абсорбирай в нея.
Дай почивка на ума си.
Защото житейското дърво
е с корона от пръсти.
Държи яйцето - разковниче
и не го пуска на рибешката лисица,
докато не събере пясъка на всички илюзии
и го изсипе в черната дупка.
Съдбата я отвори,
за да скочи през нея
в небесния аквариум
и прибере летящите риби.
Те не искат да влизат,
защото тъмнината на хаоса им харесва.
Но композицията  "съществуване"
е съвършенна.
И всеки атом има точно място
в СЕГА.

Вчерашният ден го няма.
Днес слънцето, което изгрява е ново.
И ти си нов.
Защо носиш миналото с теб -
излишен товар, закотвящ кораба ти.
------------
прекарсно:)))

е толкова кратко! След миг е вече минало...

ПРАВА СИ!!!!

има в стиха ти... по релсите на сега
минава живота ни... прегръщам те..

е в изучаване на композицията съществуване тук и сега. Човечен стих.

знаеш ли, много си права за атомите и мястото им в Сега! Много дълго разсъждавайки за миналото (ми) си казвах "ех, ако беше....", но вече не го правя.... Наистина има само Сега, а вярата и надеждата подрежда атомите в Сега Винаги по правилния за нас начин (дори понякога тази правилност да не ни допада)....
Сетих се и за тази композиция - в това време на годината много я слушам....
https://www.youtube.com/watch?v=t4soclm8Qyo&feature=autoplay&list=PL03D96E8919472B2F&playnext=1

Поздрави, fakti....

Благодаря ти. Допада ли ни или не, композицията е такава , каквато е и е по - силна от нас.

А реалността ти е Роза.
Тя се радва на утрото,
защото вечността е сега.
Достигни своята роза
и се абсорбирай в нея.