Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
19.11.2012 07:52 -
Взаимозависимости
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 3167 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 19.11.2012 14:42
Прочетен: 3167 Коментари: 14 Гласове:
20
Последна промяна: 19.11.2012 14:42
*
Малкото ембрионче
си отчупи прозорец в яйцето,
за да вижда душата му
как млечният път извира от недрата
и пълни раковина,
от която ще пие божественост.
Изумрудени рози разперват лястовичи криле
над него
и издигат плаща на съществуването му
ефирно..
*
Когато ангелите кацнат
на оголените клони и поръсят сняг
от флейтите си,
покривите побеляват
и искрят снежинки над камбанариите..
*
Те излизат от слънцето по златен мост.
Не стават ничии,
но в всяка длан поставят слънчеви мечти.
А те лъчите искат извинение
за туй, че идват временно.
Прости им. Леки те ще си отидат
с вятъра.
Безплътни мигновения -
искри от ангели.
*
Нежността се залюля
на цветна люлка.
А крехките въжета от листа
понесоха във въздуха
прозрачни водни кончета.
И само момини сълзи подрънкваха
във такт с зеленото.
Увеличаваха обема си камбанките
и пълнеха пространството
с милувки..
*
На мрамора се плисна аленото вино,
плътно като кръв.
И две звезди - очи на дракон
се впериха във нас,
внушавайки ни да се подчиним
на вселенските закономерности.
Тогава ние се научихме
да пеем и летим със смях.
Издигнахме се с драконовите крила
и зърнахме дъжда как пие виното..
Извисихме се високо над съдбата
със устни алено - усмихнати..
*
Моят приятел котаракът
седна в нощта на арката.
Наля си кехлибарено вино
и се усмихна присвяткащо
с фаровете на очите си.
А аз висях - червено шалче
на врата му
и гледах удивено от високото
нощта през котешкия поглед..
*
Под големия чадър на живота
всички стоим
и пеем лебедови песни,
докато пороят на съдбата
вдига нивото
и потъваме във битието..
*
Безкрайното желание за полет
написа със завихрянето на крила
желание за доброта.
И долетяха в утрото делфините.
Извикаха илюзията да премине
през претъпканите улици
преди да скочи във морето
сбъднати мечти..
*
Алено - лилавият слон я закриля,
докато сменя цветовете си
от жълто до пурпурно
преди да нарисува изгрев в небето
със силата на баланса.
Той я поглежда винаги в очите
и без думи разбира
мислите й..
"...Под големия чадър на живота....потъваме във битието...." Страхотно описано!!!
цитирайно... когато ангелите кацнат
на оголените клони.... ми грабна сърцето...
ти си невероятна...
цитирайна оголените клони.... ми грабна сърцето...
ти си невероятна...
И приятно люлеене между реалното и въображаемото! ...
...Нежността се залюля
на цветна люлка...
цитирай...Нежността се залюля
на цветна люлка...
veilet написа:
"...Под големия чадър на живота....потъваме във битието...." Страхотно описано!!!
5.
faktifakti -
Благодаря ти прозрачна. Много се радвам, че ти харесаха моите ангели.
19.11.2012 11:46
19.11.2012 11:46
mariniki написа:
но... когато ангелите кацнат
на оголените клони.... ми грабна сърцето...
ти си невероятна...
на оголените клони.... ми грабна сърцето...
ти си невероятна...
А нежността е усещане, на което всеки се радва. Благодаря ти за коментара.
цитирайmt46 написа:
И приятно люлеене между реалното и въображаемото! ...
...Нежността се залюля
на цветна люлка...
...Нежността се залюля
на цветна люлка...
"Те излизат от слънцето по златен мост.
Не стават ничии,
но в всяка длан поставят слънчеви мечти.
А те лъчите искат извинение
за туй, че идват временно.
Прости им. Леки те ще си отидат
с вятъра.
Безплътни мигновения -
искри от ангели."
Благодаря за това!:))
цитирайНе стават ничии,
но в всяка длан поставят слънчеви мечти.
А те лъчите искат извинение
за туй, че идват временно.
Прости им. Леки те ще си отидат
с вятъра.
Безплътни мигновения -
искри от ангели."
Благодаря за това!:))
8.
faktifakti -
Макар и временно се радвам, че съм полезна на част от читателите ми.
19.11.2012 14:01
19.11.2012 14:01
А на теб с особенно пристрастие.
цитирайjabalka написа:
"Те излизат от слънцето по златен мост.
Не стават ничии,
но в всяка длан поставят слънчеви мечти.
А те лъчите искат извинение
за туй, че идват временно.
Прости им. Леки те ще си отидат
с вятъра.
Безплътни мигновения -
искри от ангели."
Благодаря за това!:))
Не стават ничии,
но в всяка длан поставят слънчеви мечти.
А те лъчите искат извинение
за туй, че идват временно.
Прости им. Леки те ще си отидат
с вятъра.
Безплътни мигновения -
искри от ангели."
Благодаря за това!:))
9.
etyna -
А те, лъчите...
19.11.2012 15:46
19.11.2012 15:46
"А те лъчите искат извинение
за туй, че идват временно."
са като мечтите.
Поздрави!
цитирайза туй, че идват временно."
са като мечтите.
Поздрави!
etyna написа:
"А те лъчите искат извинение
за туй, че идват временно."
са като мечтите.
Поздрави!
за туй, че идват временно."
са като мечтите.
Поздрави!
Поздрави ги и от мен.
цитирай....'Безкрайното желание за полет
написа със завихрянето на крила
желание за доброта. '
цитирайнаписа със завихрянето на крила
желание за доброта. '
sestra написа:
Поздрави ги и от мен.
silwiqna написа:
....'Безкрайното желание за полет
написа със завихрянето на крила
желание за доброта. '
написа със завихрянето на крила
желание за доброта. '