****
Хората не прощават грешки.
Искат отчет.
Но от това животът
не става по - лек.
И пламъка на вината
гори в тъмнината.
Съдбата е дълбока нощ,
а щастието огън в далекото.
Ти не викаш за помощ.
И плава на всички страни
звъна на твоето аз, леко
да намери бряг за избрани.
Спаси го. Веднага.
Да не потъне под прага.
То не стене.
Разтваря се като сол
във вода.
Твоето аз е сокол.
И пробива очите
ако е сиротно отхвърлено.
Не го пускай да си отиде омърляно
с комплексите, грешките,
пешките и командири - вини..
Животът се свива в пустощта сгушен.
Поплачи. Изпей всички песни,
които знаеш.
Но пей и плачи без да се колебаеш.
Не онемявай, не ослепявай,
защото без глас и поглед
как ще живееш. Настоявай
да гориш във снега.
Движи се като танк през всички окопи,
докато ти пораснат крила
и отлетиш над ледените потопи..

Често са причина за душевни и онкологични заболявания. За това трябва да ги изразяваме. Да бъдем като италианци, или испанци шумни и непосредствени. Не напразно музиката и танците им са така емоционални и вълнуващи. А накрая за движението като танк през окопи, се сетих за руския "мирно пахающий танк", которы стрелял и потом взлетел. Та такивами ти работи с алегориите...

ако им забраняват да говорят. Красиво - соколът "аз" може да изчезва както през крилата, така и през очите си, яка метафора.

Ами готино е танкът на същността ти да полети в един момент, това си е чиста проба победа над себе си.

за гърлото, Факти...
Силно е!

хубави би било да има възможност да ми поникнат криле и да се отвея в неизвестна посока... :) При липсата на това, отвяването ми става само с мислите!
Усмихнат ден!

И това ми хареса.

Разтваря се като сол
във вода.
Твоето аз е сокол.

Не бях се замислила за прошката към себе си. Благодаря.

трябва да я дадем на себе си, но тогава е най-наложително. Повтарям нещо писано тук преди малко, не забелязах, но не е случайно явно -- бих повторила без колебание и първия коментар на martosblack. Нещо повече - стихът за самотната птица ми е много скъп на сърцето.

Ти коя предпочиташ?

quote=sestra]трябва да я дадем на себе си, но тогава е най-наложително. Повтарям нещо писано тук преди малко, не забелязах, но не е случайно явно -- бих повторила без колебание и първия коментар на martosblack. Нещо повече - стихът за самотната птица ми е много скъп на сърцето.


[/quote]

"самотна"е просто превод, става дума за сама, тази, която не тъгува за другар, дори и ближен, както е в любимия ми превод. Стигне ли се до въпроса кое предпочиташ, смятам, че изборът е ясен - самота, а предпочитащият усещането самотност може би предпочита да се поглези още малко време, колкото му се даде. Ние никога не сме чисти със себе си по отношение на този въпрос, но поне можем да се стремим да бъдем чисти. Самотата наистина е този сокол. Сетих се и за книгата "Джонатан Ливингстън Чайката".

[/quote]

Не се страхува да напада и по-голяма плячка.

Поздрави Факти !
И Пеенето и Плача са силни емоции - това е категорично !
Сокола е синоним на свободен !
Малките патета обаче мигновено се скриват във високите храсти , когато усетят сянката му върху земята под краката си...
Светли Щастливи Новогодишни празници!:))

[/quote]

Желая ти здраве и късмет през новата година.