****
Бръкна в урагана
и извади дулото на ада.
Охраната с обсебени лица
е в безизходица
как да опази живота.
Седна за малко на бара ,
изпи 2-3 големи за сила
и се стопи гордостта му
като сняг върху печката.
Напи се, но не умря
на разсъмване от безверие.
Защото психиката,
която го подкрепи
е със стратегическо значение.
Разтвори жизненоважни бедра
и златната дупка го придърпа
като скакалец между  рифове
бавно удоволствие.
Там облаците се завързват на възли
за света, който приема
конусовидна форма..
Той застава на ръба на фунията,
където го дебне змия.
И се надява да е напразно.
Но само с нея влиза
в двойна спирала молекули
и си играе на близост.
А мечтите са клапани
между време и пространство.
Отварят се и пропускат
неговия ангел,
който попива кръвта
от раните му,
докато скубе пера от крилата,
защото го боли опашната кост
от падане.
Защото извади сърцето си,
уви го в салфетка
и го подари на бездомната,
която  потропва сляпо
с тояжка..

" Седна за малко на бара ,
изпи 2-3 големи за сила... "
...............................................

Колко много си подхожда със снимката!

това ме грабна... размисли ме...
впечатли ме... поздравявам те, от сърце..