*
Думите не са балсам за рани,
нито тушират драмите.
Думите не са в монолога,
нито плод във нечия утроба.
Те не  са в  високото  нещастие,
нито в най - самотната тъга.
Думите са жадни глътки,
във безмълвните самотни стъпки.
Греят се на всяка граница
и обръщат винаги прочетените страници.
След приятелство или любов,
търсят във дима на пламъка
дори  безсмислен смисъл нов..
Разписват дългия живот във кратък формуляр.
Изглаждат го наплюнчено,
да не личи че е измачкан, овехтял и стар.
И проникват във съзнанието с тайни,
със ума ти бродят там безкрайно.
Търсят развълнувани картини
от предишни минали години.
И дори животът лекичко да е безцелен
те не искат отговори самоцелно.
И не питат отегчените любови
сгряват ли се в погледите нови.
Нямат отговори и мълчат с готовност,
думичките смъртоносни или отговорни.
Виждали са погледа на  всички истини,
лъжливоочарователни или   измислени.
И застават като мънички сирени
на най - спокойната скала смирени.
Наклаждат огън от надежди във безкрая,
със нови начинания разгарят и витаят.
И опрощават греховете на живота,
с издъхването на съдбата ти
на най - високата голгота.

След приятелство или любов,
търсят във дима на пламъка
дори безсмислен смисъл нов..

И не питат отегчените любови
сгряват ли се в погледите нови.

Виждали са погледа на всички истини,
лъжливоочарователни или измислени.
И застават като мънички сирени
на най - спокойната скала смирени.

Това си ти. Да можех да пиша, като теб...
Казала си всичко за думите, Факти и то по начин съвсем в твой стил,
който е толкова нестандартен и разбираем едновременно, че...
може би това е комбинацията, която толкова ме докосва и грабва в теб...
п.п. няма да повярваш, но мислех стих по същата тема...
няма да го пиша. - усмивка.

Ще се радвам много да напишеш своя стих. Можеш ли да сравниш две маргаритки? Аз лично не. Винаги са различни. Благодаря за топлите думи.

че изразяваш изключително живо мислите си, това е специално твое качество. Направих си връзка между това стихотворение и това на Руми:
"Сърцето ти е с размерите на океан,
иди да се намериш в тайните му дълбини."

Поздрави!

...в началото бе Слово...:)
и много силен финал!

Поздрави Факти и за много години!

"...Думите са жадни глътки,
във безмълвните самотни стъпки ."

Наистина ми хареса и този път!

Голяма е наистина. Дори интонацията в произнасянето им променя смисъла на казаното. А какво ще кажеш за силата на мълчанието. Не напразно монаси приемат обет за мълчание. То също е не по-малко изразително. Особено като протест. Въпреки че обикновенно се приема за слабост. Но, не напразно народа казва - Бой се от тихата вода. Защото е дълбока...
А стиховете ти са правдиви и съдържателни!

Опитвам се да се въздържам от коментари, но когато нещо ме докосне така...
Ти си знаеш ;-)
Поздрави!

Но най- силното мълчание, е когато се вглъбяваш в себе си и побеждаваш слабостта си. Ти си най - строгият ми критик.

Радвам се , че си тук.

Много завършена компилация си сътворила - присъствено, въздействащо, като тътен от мълчание е ...това последното е лично мое усещане!
Приятелски поздрави!

0х , чудна е тази п0ема за думичките !
Прекрасна ! Ритъмът е съвършен , да не г0в0ря за нарисуван0т0 с тях Мн0г0 ми хареса , Факти !

можеш и ти, мила Ева... да ги подреждаш в мъдри
красиви стихове... поздравявам те, от сърце..

Поуката много ме кефи.

+1 :)