****
Бащата на пилетата
нахлупи квадратна латерна на главата си,
с дупка за погледа.
Вместо уши от нея щръкнаха
цъфнали клони в гълъбово,
но това не е шокиращо,
защото той държи упователен чадър
с дървената си опашка.
Седна на единствения отрязан дънер
в изумрудената планета
и погали с дългокосо крило
любимата си щерка.
Тя е едно наивно пиленце
с жабешко зелени плитчици .
Сглобява врабчета и им лепи
целувчени  аеродинамични крила..
Две птичета гледат клетниците,
а зад хребета се подават размисли от яйца,
изстрелват пружините си
и ги телепортират в дървени кутии битие..

Латерната свири :
Ако светът е направен
от разноцветни точки и ябълкови цветове
по клоните на разума,
защо дърветата бягат с издължени стъбла.
А малките хвъркати кацат със залепнали човки
и се взират безпомощно
в сладки капчици жизненост,
които се стичат по стените на рая..

Бащата на птиците седна уморено
върху една кора от яйца.
Разстла крила върху облото на земята
и от кутията му глава изскочиха смешници,
съмнения, дяволски опашки и духчета.
Но изпищяха объркано  -
кой изстреля кулата на живота,
заедно с корените в небитието..

Тогава на птиците таткото
обу небесните си галоши
и с кълбо назад скочи
в отрицанието на ада,
за да събере звезден прашец
за своите пилци..

Защото вярва, че има
едно съвършенно яйце
с дълги мустачести корени,
които се спускат воално
в бледорозови балончета щастие.
От дупките израстват изтънчени клони
и цъфтят нежни розови мечтички,
които изпускат правилни обръчи
прозрачен аромат..

Бащата на пилетата
натъпка джобовете си
със звезден прашец.
Измайстори лъчи и заслиза
гордо от облака на целите.
Но тъй като
латерната в главата му натежа,
цопна в ежедневното тревно блато
и потъна с яйцето и ябълковите цветове..

Щерка му седна върху празната урна
и се замисли  .. Накъде
в този абсурдно розовотревист свят..
Врабчо яхна отсечено клонче.
И всички се събудиха
на обратната стена на рая
в реалността..

в в този абсурдно розовотревист свят... преди
събуждане...

Обичам латерни и мисловни провокации... Бащата на пилетата ... е като бял и объл камък сред черни и ръбати . Майката"... отвсякъде може да долети..." цитирам Пурко от "Господин за един ден"

и струва ми се, не би могло да има по-добра роля за един баща от тази да е родител на пилета, грижещ са за своята щерка през реалностите. Ти трябва да рисуваш по своите стихове, май ти казах, никой не би могъл да го направи вместо теб.

Харесвам въображението и фантазиите ти :)

как така, бягащите дървета с издължени стебла ги познавам, и пилетата, жабешкозеленото в плитките, и цялата тази безсмъртна 'дечковщина". Благословена си с мило и умно сърце.

...въпреки разтърсващия, отрезвяващ финал, приказката е заредена с много оптимизъм. Размислите на яйцата!!! Ами да - непорочни, девствено нежни, необременени от традиции... Колко чиста светлина струи от тях - пътеводна!!! :)
Добрееее! :)
Успех ти желая!

И ти,определено го разказа много добре.Не спирай,да го правиш.

смъртта винаги се очаква